Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Питам се, мила — обърна се тя към Лавендър Браун, която бе най-близо, но мигом се сви в стола си, — дали би ми подала най-големия сребърен чайник?
Лавендър, по чието лице се изписа облекчение, стана, свали от полицата един огромен чайник и го постави на масата пред професор Трелони.
— Благодаря ти, мила! Между другото, онова, от което така се боиш, ще се случи в петък, на шестнайсети октомври.
Лавендър се разтрепери.
— А сега се разделете по двойки. Вземете по една чаша от полицата и елате при мен да ви ги напълня. После седнете и пийте. Изпийте всичко, докато остане само утайката. Завъртете чашите три пъти върху дъното с лявата си ръка и ги захлупете върху чинийките. Изчакайте да се отцедят и последните капки чай и дайте чашата на партньора си да гадае. За тълкуване на фигурите, които ще видите, отворете на страница пета и шеста в „Разбулване на бъдещето“. Аз ще се движа между вас, за да ви помагам и напътствам. О, а ти, миличък — и тя хвана Невил за ръката точно когато той се опитваше да се изправи, — след като счупиш първата си чаша, бъди така любезен да си избереш втората с мотив в синьо, тъй като аз предпочитам розовите.
И разбира се, Невил едва бе стигнал до полицата с чаени чаши, когато оттам се чу дрънчене на счупен порцелан. Професор Трелони се приближи с лека стъпка до него, носейки четка и лопатка.
— А сега вземи една от сините, миличък, ако нямаш нищо против… Благодаря ти… — подсети го тя.
Щом Трелони им напълни чашите, Хари и Рон се върнаха до масата си и се опитаха да изпият бързо парещия чай. После завъртяха утайката, както им бе поръчала професор Трелони, отцедиха последните капки и си размениха чашите.
— Дотук добре — каза Рон и двамата отгърнаха книгите си на страниците пет и шест. — Какво виждаш в моята чаша?
— Мокра кафява купчинка — отвърна Хари.
Спареният въздух в стаята, примесен с тежък парфюм, го унасяше и му пречеше да мисли.
— Дайте воля на фантазията си, милички, и насочете поглед отвъд делничните неща! — обади се професор Трелони в мрака.
Хари опита да се съсредоточи.
— Ето тук виждам някакъв разкривен кръст… — започна той и погледна в „Разбулване на бъдещето“. — Това означава, че те чакат „изпитания и страдания“… Много съжалявам. Ама ето тук има нещо като слънце… което значи „голямо щастие“… тъй че ще страдаш, но ще бъдеш и много щастлив…
— Мен ако питаш, иди да ти прегледат Вътрешното око — каза Рон и двамата трябваше да сподавят смеха си, защото професор Трелони гледаше точно в тяхната посока.
— Мой ред е — надникна Рон в чашата на Хари, сбръчил чело от усилие. — Тук има една буца като бомбе — започна той. — Може би ще работиш в Министерството на магията. — Той завъртя чашата. — Това пък прилича повече на жълъд… Какво ли може да е? — Той се зачете в своята книга. — „Неочакван късмет, злато.“ Чудесно, тъкмо ще ми заемеш малко! А тук има нещо — той пак извъртя чашата, — което прилича на животно. Даа, ето тук е главата… като на хипопо… не, на овца…
Хари се изсмя с леко пренебрежение и професор Трелони рязко се обърна.
— Нека аз да погледна, миличък — изрече тя с нотка на упрек и в следващия момент бе до тях, грабнала чашата на Хари.
Всички млъкнаха, за да чуят какво ще каже.
— Този сокол… имаш някакъв смъртен враг, миличък…
— Това е всеизвестно — уж шепнешком каза Хърмаяни, но професор Трелони впери очи в нея.
— Така е — повтори Хърмаяни. — Всички знаят за Хари и Вие-знаете-кой.
Хари и Рон я погледнаха едновременно с изумление и възхищение. Никога не бяха чували Хърмаяни да говори така на учител. Професор Трелони предпочете да не отговаря. Тя сведе огромните си очи над чашата на Хари и продължи да я върти.
— Тук има бухалка… значи нападение. Ох, ох, колко беди има в тази чаша!
— Аз пък помислих това за бомбе — съвсем простичко призна Рон.
— А този череп… опасности по пътя ти, миличък…
Всички гледаха професор Трелони като хипнотизирани, когато тя завъртя за последно чашата, ахна и изпищя.
Последва звук от счупен порцелан. Невил бе изпуснал и втората си чаша. Професор Трелони потъна в едно кресло, притиснала ръка към сърцето си и стиснала клепачи.
— Мило мое момче… клето мое момче… не… по-добре е да не ти казвам… не, не ме питай…
— Какво видяхте, професоре? — полюбопитства Дийн Томас.
Всички се изправиха и постепенно наобиколиха масата на Хари и Рон, като се трупаха все по-близо до креслото на професор Трелони, за да надникнат в чашата на Хари.
— Миличък — и очите на професор Трелони драматично се разшириха, — тука има Грим.