Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Реших, че трябва да е Реймънд, понеже точно преди да изляза, бе казал, че искал да занесе някакви книжа на Акройд. Не ми е минавало и през ум, че може да бъде някой друг.
— Можете ли да си спомните думите, които чухте?
— Боя се, че не мога. Нещо съвсем обикновено и неважно. Долових само няколко думи. В момента мислех за нещо друго.
— Е, нищо — промърмори Поаро. — Отмествали ли сте някакво кресло обратно до стената, когато влязохме в кабинета след откриването на трупа?
— Кресло ли? Не, защо?
Поаро повдигна рамене, но не отговори. Той се обърна към Флора:
— Искам да ми кажете едно нещо, мадмоазел. Когато разглеждахте с д-р Шепърд нещата в сребърната масичка, беше ли кинжалът на мястото си или не беше?
Брадичката на Флора отскочи нагоре.
— Инспекторът Реглън ме запита същото — каза тя с неприязън. — Казах му, ще кажа и на вас. Съвсем сигурна съм, че кинжалът не беше там. Инспекторът мисли, че си е бил на мястото и че по-късно вечерта Ралф го е измъкнал. И… и не ми вярва. Мисли, че говоря така, за да… предпазя Ралф.
— А не е ли така? — попитах аз сериозно.
Флора тупна с крак.
— И вие ли, д-р Шепърд! О, колко жалко!
Поаро тактично отклони разговора в друга насока:
— Правилно казахте преди малко, майор Блънт. Аз ви чух. В този басейн наистина има нещо, което блести. Да видим дали ще мога да го стигна.
Той коленичи до басейна, оголи ръката си до лакътя и я потопи много бавно, за да не размъти дъното. Но въпреки всичките му предпазни мерки тинята се вдигна и завъртя и той бе принуден да издърпа обратно ръката си празна.
Загледа печално тинята по ръката си. Предложих му носната си кърпичка, която той прие с най-горещи благодарности, Блънт погледна часовника си.
— Почти време за обед — каза той. — По-добре да се връщаме в къщи.
— Ще обядвате ли с нас, мосю Поаро? — попита Флора. — Искам да се запознаете с майка ми. Тя е… много привързана към Ралф.
Малкият човек се поклони.
— Ще ми бъде много приятно, мадмоазел.
— А и вие ще останете, нали, д-р Шепърд?
Поколебах се.
— О, моля ви!
Искаше ми се да остана, затова приех поканата без по-нататъшни церемонии.
Запътихме се към къщата, предвождани от Флора и Блънт.
— Каква коса! — прошепна ми Поаро, като кимна към Флора. — Истинско злато! Ще бъдат красива двойка, Тя и мургавият, красив капитан Пейтън. Нали?
Погледнах го изпитателно, ала той се залови да чисти от ръкава на сакото си няколко микроскопични капчици вода, В някои отношения този човек ми приличаше на котарак. Със зелените си очи и предвзетото си държане.
— А нищо не излезе от всичко това — казах съчувствено. — Какво ли имаше в басейна?
— Иска ли ви се да видите? — попита Поаро.
Изгледах го изумено. Той кимна с глава.
— Добри ми приятелю — каза той с мек упрек, — Еркюл Поаро не се излага на риска да разваля костюма си, ако не е сигурен, че ще постигне целта си. Би било смешно и глупаво. А аз никога не правя смешни неща.
— Но нали си извадихте ръката празна — възразих аз.
— Има моменти, когато е нужна дискретност. Вие казвате ли на пациентите си всичко — буквално всичко, докторе? Мисля, че не. А и на прекрасната си сестра не казвате всичко, нали? Преди да покажа празната си ръка, аз пуснах съдържанието й в другата си ръка. Сега ще видите какво беше.
Той протегна лявата си ръка с разтворена длан. На нея лежеше златно колелце. Женски венчален пръстен. Взех го от ръката му.
— Погледнете, отвътре — настоя Поаро.
Погледнах. Отвътре беше написано със ситни букви:
От P., 13 март
Погледнах Поаро, но той беше зает да разглежда физиономията си в едно джобно огледалце. С особено внимание удостояваше мустаците си, а на мене — нула внимание. Виждах, че нямаше намерение да става разговорчив.
ГЛАВА ДЕСЕТА
КАМЕРИЕРКАТА
Заварихме мисис Акройд в хола. С нея беше един нисък и дребен сух човек с дръзко вдигната брада и пронизителни сиви очи, по цялата фигура на който сякаш се четеше „адвокат“.
— Мистър Хемънд ще остане да обядва с нас — обяви мисис Акройд. — Познавате ли майор Блънт, мистър Хемънд? И милия д-р Шепърд — също близък приятел на клетия Роджър. И… чакайте да видя…
Тя замълча, изучавайки Еркюл Поаро с известно недоумение.
— Това е мосю Поаро, мамо — представи го Флора. — Тази сутрин ти говорих за него.
— О, боже мой! — извика майка й. — Извинете! Нервите ми не издържат. Тази сутрин съм развалина, истинска развалина. Да се случи такова страшно нещо!… Не мога да избия от главата си мисълта, че е някаква злополучна случайност. Роджър така обичаше да си играе с чудновати антики. Сигурно ръката му се е изплъзнала или е станало нещо друго.