Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
В единия лагер е Танкред Антиохийски, заобиколен от хиляда и петстотин франкски рицари и пешаци, които носят шлемове на главите си, покриващи чак носовете им, и стискат здраво в ръце мечове, боздугани или наострени секири. До тях са изправени шестстотин турски конници с дълги сплетени коси, изпратени от Редуан Алепски.
В другия лагер е емирът на Мосул, Джауали, облечен с ризница под дълга роба с везани ръкави — армията му наброява три хиляди бойци, разделени на три батальона: отляво арабите, отдясно турците, а в средата франкските рицари, между които Балдуин Едески и братовчед му Жоселин, господар на Тел Башер.
Можели ли са участниците в гигантската битка край Антиохия да си представят, че десет години по-късно един управник на Мосул, наследник на атабек Карбука, ще сключи съюз с франкския граф на Едеса и че двамата ще се бият рамо до рамо срещу коалиция на франкския княз на Антиохия и селджукския владетел на Алеп? Несъмнено на франджите не им е било необходимо много време, за да станат пълноправни съдружници на мюсюлманските владетели в братоубийствената им война! Хронистите не изглеждат никак учудени от това. Само у Ибн ал-Атир откриваме лека закачлива усмивка, но той изброява споровете между франджите и техните съюзници със същия тон, с който разказва в цялата си Съвършена история за безбройните конфликти между мюсюлманските князе. Докато Балдуин е пленник в Мосул, ни обяснява арабският историк, Танкред слага ръка на Едеса, което означава, че той никак не бърза да види другаря си отново на свобода. Дори интригантства, за да остане в плен при Йекермиш възможно най-дълго.
Но през 1107 година, след падането от власт на емира, графът се оказва в ръцете на новия господар на Мосул, Джауали, забележително интелигентен турски авантюрист, начаса проумял ползата, която може да изтегли от враждата между двамата франкски предводители. Той освобождава Балдуин, дарява го с почетни дрехи и сключва с него съюз. „Едеса, вашето владение, е заплашено — му казва той буквално. — Моето положение в Мосул също не е сигурно. Да си помогнем взаимно.“
Веднага щом бе освободен, разказва Ибн ал-Атир, граф Балдуин, ал-Комес Бардауил, отиде да се срещне с „Танкри“ в Антиохия и поиска от него да му върне Едеса. Танкред му предложи тридесет хиляди динара, коне, оръжие, дрехи и много други неща, но отказа да му върне града. А когато Балдуин напусна Антиохия вбесен, Танкред се опита да го преследва, за да му попречи да се свърже със съюзника си Джауали. Между тях станаха няколко сблъсъка, но след всеки бой те се събираха, за да хапнат и побъбрят заедно!
Тези франджи са луди, сякаш ни казва историкът от Мосул. След което продължава:
Като не успяха да уредят въпроса, повикаха за посредник патриарха, който за тях е като имам. Последният назначи комисия от епископи и свещеници, които засвидетелстваха, че Боемунд, чичо на Танкред, преди да отпътува за родината си, бил поръчал Едеса да бъде върната на Балдуин, ако се завърне от пленничество. Господарят на Антиохия прие арбитража и графът възстанови властта си над владението.
Преценявайки, че победата му се дължи не толкова на добрата воля на Танкред, колкото на страха му от намесата на Джауали, Балдуин незабавно освобождава всички мюсюлмански пленници на своя територия, като дори екзекутира един от своите християнски служители, който публично хулел исляма.
Танкред не е единственият владетел, отчаян от странния съюз между графа и емира. Цар Редуан пише на господаря на Антиохия, за да го предупреди за амбициите и коварността на Джауали. Казва му, че емирът иска да завземе Антиохия и че ако успее, франджите не биха могли повече да се задържат в Сирия. Загрижеността на селджукския цар за сигурността на франджите е доста забавна, но между князе човек се разбира с половин дума въпреки верските и културни бариери. Така се ражда нова ислямо-франкска коалиция в отговор на първата. Оттам и двете армии, изправени една срещу друга през октомври 1108 година, край стените на Тел Башер.
Войниците от Антиохия и Алеп бързо взимат преднина. Джауали избяга и много от мюсюлманите потърсиха убежище в Тел Башер, където Балдуин и братовчед му Жоселин ги приеха благосклонно. Те се погрижиха за ранените, дадоха им дрехи и ги върнаха по родните им места. Почитта, засвидетелствана от арабския историк на Балдуин за рицарското му рицарското му поведение, контрастира с мнението на християнските жители на Едеса за графа. Като научават, че той е победен и вероятно е загинал, арменците от града решават, че е дошъл моментът да отхвърлят франкското робство. Когато се връща, Балдуин заварва столицата управлявана от нещо като комуна. Обезпокоен от тежненията за независимост на своите поданици, той нарежда да бъдат арестувани главните първенци, между които и много свещеници, и заповядва да им бъдат избодени очите.