Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— А бе ще му се насити и ще си дойде при нас, ама…
— Но кога?
— Това не знам — призна си Мокси. — Лиско, знаеш ли за колко време един човек или едно животно може да се насити на нов часовник?
— Зависи — отвърна Лиско. — Понякога могат да минат месеци.
— Ще бъде късно! — въздъхна Домби.
— Защо?
— Дотогава ще си направим сума приключения и все без Димби!
— Не мога да си представя приключение без Димби! — рече Мокси.
— Искам си Димби! — приготви се да ревне Домби.
— Лиско, като го гледам, ми къса душата! — призна си Мокси. — Според тебе един часовник струва ли колкото трима приятели?
— Млъкни!
— Така де… А ти не правиш нищо да го върнем… Представяш ли си? Цели месеци без Димби… Като си помисля — един
месец, два месеца, три месеца, и все без Димби… А ти мълчиш и пееш на калинките.
— Мокси, ще ме ядосаш!
— Не си никакъв Лиско!
— Така ли? — учуди се лисичето. — Защо?
— Ако беше истински Лиско, досега да сме върнали Димби при нас!
— Така е — съгласи се Домби. — Почти не си никакъв Лиско!
— На всичко отгоре му върна часовника! — заяде се отново Мокси. — И не можеш да измислиш нищо!
— Кой ти каза? — кипна лисичето.
— Аз ти казах!
— А не можеш ли да си представиш, че съм измислил?
— Това е друго!… — Сега Мокси бе вече доволен, но не се издаваше. Той мерна с око Домби, който също изглеждаше спокоен и знаеше, че трябва да помълчи поне още малко, но не изтрая и запита:
— Какво си измислил?
— Всичко! — отвърна Лиско. — Имам си план!
— Вече и план? — удиви се Домби.
— Да! — троснато натърти лисичето.
— Добре де — започна Мокси, — какво чакаш?
Лисичето се надигна към ухото му:
— Маймунката!
— Сега пък… маймунката! — намръщи се Мокси. — Сега пък… такова…
В лицето на Домби също се появи разочарование.
— Сега ли ще ни кажеш плана си, или както винаги после и постепенно?
— Ох!… Вадиш ми душата!… И сега, и постепенно!
— Поне не можеш ли да започнеш?
— Съсипа ме! — призна Лиско. — Планът е много прост.
— Не обичам простите планове, но карай да върви! — Мокси вдигна глава. — И какво предлагаш?
— Ще подарим Марийка на Домби.
— Какво? — подскочи Домби.
— Нищо, Домби. Ще ти подарим маймунката.
— Цялата?… Само на мен?
— Да.
— Да стане моя?
— Да.
— Цялата само на мен?
— Да!
— От главата до опашката?
— Да, Домби!
Домби го погледна със съмнение:
— Лъжеш!
— Защо? — запита Лиско и се усмихна: — Кога съм лъгал?
— Това хубаво маймунче? — подскочи Домби.
— Аха!
— Симпатичното и подскачащо, мъничко като орехче маймунче ще бъде мое?
— Да, Домби!… Твое!
— Ами… Тогава… аз… ще се пукна… от радост!… Лиско се обърна към магарето:
— Мокси, какво ще кажеш?
— Амиии… (пауза), добре… (пауза). Добре де, добре!… (пауза) Щом… такова… (пауза). Добре.
— Ще му го подарим! — хитро натисна педала Лиско. — Да си бъде негово.
— Добре — въздъхна Мокси. — Може… (нова въздишка). Това ли ти е планът?
— Да.
Домби се радваше безмълвно. Той гледаше ту единия, ту другия и все не можеше да продума.
— Лиско.
— Кажи, Мокси.
— Завинаги ли… такова?
— Е, когато се подарява, подарява се завинаги… Не можем само временно, я!
— Точно така! — подскочи Домби.
— Добре — отвърна тъжно Мокси. — Нека.
— Сега остава да се върне Марийка — поясни Лиско.
— Там е работата — помръкна Домби. — Все гледам, а тя не идва… Подарихте ми нещо, което го няма.
— Да се надяваме, че ще дойде — отвърна Лиско.
— Да се надяваме!… Подарявате ми нещо, което го няма!
— Домби, не изглупявай!
— Няма ми маймунката! — извика Домби и погледна към гората. — Марийкее… Марийкеее!… Няма я!… Искам си подаръка!… Слушайте, някой от вас не знае ли как се викат маймунките?
— Доколкото знам, маймунките се викат с песен.
— Какво, Лиско?
— Трябва да се изпее някаква песен за родното място на маймунките.
— Кое е то? — заинтересува се Домби.
— Обикновено е Африка… — отвърна Лиско. — Ако не дойде след песен за Африка, пееш й за Азия, ако не дойде и тогава, запяваш й за Америка.
— А няма ли песен за всички родини изведнъж?
— Не, Домби… Започваме с Африка!
Лиско, Мокси и Домби се ослушаха, в настъпилата тишина сякаш доловиха далечна призивна мелодия, придружена с удари на тамтами. Докато Домби и Мокси слушаха тамтамите, Лиско започна да разправя бавно и тържествено: