Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
Вълнението от вероятната битка обзе всички и те се заприготвяха охотно и с добро настроение.
След като се разпореди за опъването на платната и приготвянето на муниции за оръдията, Савидж ме изпрати долу да донеса далекогледа. Дълго време се взира в далечния кораб. Учудих се, когато доволното изражение на лицето му се смени със страх. После във внезапен изблик на гняв или на ужас, не мога да определя точно, диво фрасна бинокъла в пода.
— Кълна се в костите на капитана на „Франси фри“, че оня кораб е „Пламтящ кръст“!
Пиратът!… Спазми от страх задушиха гърлата ни и аз заедно с всички бях обхванат от страшна тревога при мисълта за Бамбо. Ами ако „Пламтящ кръст“ ни настигне и хване? Ами ако изкълченият пират ме познае, че съм стрелял в него и след гонитбата съм избягал на Бунтовния остров? Несъмнено ще ме изтезава, преди да хвърли тялото ми в морето.
Едва ли бяха нужни заповедите на Були корабът да бъде обърнат и да заплава с пялата възможна бързина в обратна посока. Платната бяха опънати и натъкмени бързо като на военен кораб, сякаш бунтовниците бяха добре дисциплиниран екипаж, а не сбирщина негодници, прекарали дълги седмици в леност на острова. Работейки, хората хвърляха безпокойни погледи в далечината назад. Преследващият ни кораб ставаше по-голям или поне така ни се струваше.
Последваха тревожни часове. Никой от двата кораба не можеше да плава бързо — вятърът бе много слаб. Час преди залез-слънце малко се усили, но това не ни донесе утеха. Очевидно бе, че „Пламтящ кръст“ ни настига. И наистина, той имаше славата на най-бързия кораб по моретата.
Всички платна, които можеха да издържат скърцащите мачти на „Златен полумесец“, бяха вдигнати и опънати. Отначало не бе сигурно, че пиратът смята да ни настигне, но скоро това стана ясно и ние започнахме да гадаем дали ще можем да се задържим достатъчно далеч от него, преди да ни помогне тъмнината.
Плавахме към залязващото слънце и Бунтовният остров се издигаше все по-голям и по-голям. Оставихме го от лявата си страна и аз гледах жадно към него с надежда да съзра някакъв признак за присъствието на своите приятели там.
За жалост, едничкото, което виждах, бе сигналът за бедствие, примамил „Златния полумесец“ към гибел и все още трептящ на пръта върху височината. Обзе ме страх, че той може да отклони пиратите от преследването на нашия кораб и да насочи вниманието им към групата на капитан Хътълстоун. Ако Бамбо видеше знамето, страхът за безопасността на съкровището му можеше да го накара да слезе на острова. И въпреки това с радост бих се озовал в укреплението там, ако притежавах вълшебното килимче от източните приказки. Когато минавахме на около миля от острова, предложих на Мад Пат да отплуваме до него. Той ме погледна смаян, като че бях полудял.
— Да плуваме цяла миля, когато акулите в тези води са толкова много, колкото плодовете на една черница? — попита той. — Не! По-скоро бих рискувал да бъда заловен от „Пламтящ кръст“. Но те няма да ни хванат, преди да се стъмни, а дотогава ще успеем да се измъкнем. Не забравяй, че имам дял от онова съкровище — посочи той с глава към коридорчето за кабината на Були, където бе оставен сандъкът със съкровището.
Стъмпи беше на друго мнение:
— Той ще ни залови преди стъмване — каза, като измери с очи разстоянието до „Пламтящ кръст“. — По-добре е да рискуваш с акулите, момче!
Но щом му предложих да плува с мен, поклати отрицателно глава.
— Имам важна работа тук — каза с мрачен поглед, устремен в Були Савидж.
Погледнах към острова и водния простор, легнал между нас. Сърцето ми се сви. Реших да остана на кораба, макар че и тук бъдещето изглеждаше доста безнадеждно.
Островът започна да се губи в далечината зад нас, когато пиратът прати първия си снаряд. Той изсвири над главите ни, право между мачтите, струва ми се, и падна в морето на двайсетина метра отпреде ни. Були изруга при вида на фонтана от пръски.
— Примерил се е в нас! — извика той. — Трябва да му отговорим със стрелба. Насочи оръдието, боцман!
Споменът за неотдавнашното изтезание сякаш бе изчезнал от ума на човека. Той грижливо се примери, преди да гръмне с оръдието.
Когато се разнесе гърмеж и корабът се разтърси от отката на оръдието, всички погледи се насочиха към „Пламтящ кръст“. Настъпи момент на напрегнато мълчание. После избухна възторжен вик, към който се присъединих и аз. Част от парапета на палубата бе разкъртена.
Радостта ни бе краткотрайна. На неприятелския кораб се показа кълбо дим и преди гърмежът да стигне до нас, един снаряд пи удари в борда.
— Ранен ли е някой? — ревна Були и ние огледахме повредите наоколо.