Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
— Е — извика Були най-после, — има ли някой да каже нещо?
Никой не отговори. Те бяха достатъчно на брой да надвият главатаря си за един миг, ако действаха заедно, но никой не бе достатъчно смел да ги поведе. Пищовите на Були се въртяха насам-натам заплашително. Всеки виждаше, че най-малкият знак за непокорство от негова страна ще му докара моментална смърт. Були продължаваше да се наслаждава на поражението на хората.
— Няма ли да кажеш нещо, боцман? — попита той. — Та ти току-що приказваше като някакъв адвокат. Нещо за дела ти от съкровището, а?
— Исках онова, което ни обеща — каза боцманът намусено. При тези думи шеговитият тон на Були изчезна и той избухна в гняв.
— Искаш, а? — ревна той. — А мислиш ли, че аз съм човек, когото можеш да питаш с пръст на спусъка?
Макар и корав главорез, боцманът се сви пред гнева на главатаря. Куражът го напусна и при явната му уплаха останалите се отдръпнаха крадешком, оставяйки го сам да понася последиците от своето предизвикателство. Були си възвърна господството над своя буен екипаж.
— Не можеш да отговориш на това, нали?
Боцманът все още мълчеше, пребледнял като пред лицето на смъртта.
— Извади пищова от пояса си и го хвърли на пода!
Боцманът покорно изпълни заповедта. Помислих си, че ще се опита да стреля по мъчителя си, когато се наведе да остави оръжието, но духът му съвсем го бе напуснал. Изправи се и зачака с уплаха в очите да научи съдбата си.
— Има само едно наказание за бунт! — заяви Були. — И то е… смърт!
Бунтовниците трепнаха при тази присъда, но никой не посмя да я оспори. Дори боцманът остана на мястото си глупаво отпуснат, смазан, без да направи поне отчаян жест за спасението си, като се хвърли върху този звяр с лице на човек.
— Обърни се! — заповяда Були и заповедта му веднага бе изпълнена. — Вдигни ръце над главата! Така! Сега върви, докато не се изправиш с лице пред мачтата.
Без да произнесе нито звук, боцманът направи всичко, което му бе наредено. Дланите му се залепиха за мачтата, сякаш се крепеше на нея. Главата му се отпусна отчаяно встрани.
Були бавно вдигна един от пищовите си. Цевта постепенно се движеше нагоре, спря, задържа се цяла минута насочена към целта. През всичкото време очите на Савидж светеха от удоволствие при вида на мъката, която причиняваше.
— Броя до три и стрелям! — каза той.
Фигурата до мачтата не направи ни най-малко движение, с изключение на това, че главата още малко се отпусна и коленете се огънаха. Сред екипажа се чу недоволно мърморене, прекратено в мига, в който главатарят се обърна и го погледна косо.
— Едно!
Чакащата жертва потрепера.
— Две!
Всички стояха като вкаменени.
— Три!
При последната дума пищовът изгърмя. Нещастникът се строполи, но не бе мъртъв. В последния момент Були бе отклонил цевта и куршумът му раздроби един от пръстите на лявата ръка на боцмана. И все пак страшното изпитание бе накарало човека да припадне при гърмежа.
— Щастлив е, че ми е служил добре в миналото и ще ми служи добре в бъдеще! — промърмори Савидж, обръщайки се към останалите. — Нека само някой оспори волята ми отново — няма да се отърве така леко като тоя глупак там. Но аз не съм свършил още с него! Ще му смъкна кожата от гърба за назидание, та никое куче да не лае по господаря си. Вържете го за мачтата!
Фидлър и още един пристъпиха и завързаха ръцете на другаря си за мачтата високо над главата му. Той стоеше почти на пръсти. Кръвта от раздробения му пръст течеше на тънка вадичка надолу по загорялата му татуирана ръка.
Веднага щом боцманът прояви признаци на свестяване, Були се приближи до него. В дясната си ръка стискаше дръжката на камшика, а с лявата си играеше с навъзления, отвратителен ремък. Мисълта, че ще причини още болки на безпомощното същество пред себе си, очевидно му доставяше удоволствие — устата му беше изкривена в скотска усмивка.
С едно дръпване разкъса ризата и откри широкия му гръб с гладка бяла кожа. Хвърли бърз поглед, като че ли избираше място за удара. Жестокият ремък изсвистя във въздуха и остави ужасна следа диагонално по чистата кожа. Нещастникът изкрещя, сякаш самата му душа бе изтръгната с удара.
Затворих очи, когато Були отново замахна с камшика, и запуших ушите си, когато се разнесе гласът на Стъмпи от върха на мачтата:
— Кораб! Кораб!
— Къде? — ревна Савидж, така развълнуван при мисълта за предстояща плячка, че за миг забрави побоя и изтърва камшика на пода. — Отвържете го, момчета — продължи той, когато получи отговор. — Ще опънем всички платна и ще видим дали не можем да настигнем оня кораб, който ще бъде първата ни плячка.