Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
Без да обръщам внимание на вика му, който всъщност ме подтикна към по-големи усилия, бързо затичах из водата към брега. Луната плуваше величава по ясното небе и отпреде си виждах тъмните очертания на дърветата, които сякаш ме канеха на свобода. Зад мен се чу силен плясък, последван от шумно цапане през водата: очевидно някой се бе впуснал да ме преследва. Прехапах устни и затичах по-бързо.
Струва ми се, че щях да избягам, ако не беше една случайност. Двама души бяха изпратени на брега да търсят лодката на капитан Хътълстоун. Единият се бе оказал близо до кораба, когато съм се хвърлил във водата да бягам. Представете си моя ужас, като попаднах право в ръцете му.
— Ето го, Були — каза спокойно човекът на преследващия ме гигант.
Савидж ме сграбчи с мощните си ръце и се втурна обратно навътре в морето.
— Ти се хвърли във водата по своя воля, а сега аз ще те удавя, куче — изръмжа той и натисна главата ми да изпълни заплахата си.
— Полека, капитане — намеси се човекът, който ме залови. — Не забравяй, че момчето ще ни е полезно, нали искаме да се помирим с Хътълстоун и екипажа му и да се върнем в укреплението?
Були, поколебал се за миг, продължи да изпълнява заплахата си — натисна главата ми под водата и я държеше там въпреки всичките ми усилия да я извадя. Ушите ми шумяха ужасно, дробовете ми почти се пръскаха, когато ме освободи и можах да поема отново освежителен въздух. После, полуудавен, бях занесен на заседналия кораб…
— Слинки Дан и Фидлър, вземете съкровището — заповяда Були, щом сандъкът бе изваден на палубата. — Заровете го… — зашепна той на двамата. Колкото и да напрягах слух, не можах да доловя нито дума от шепота. — И слушайте, никой да не се опитва да ми изиграе някаква игра — продължи той заплашително. — Не се мъчете да скриете съкровището и да го запазите за себе си, защото…
Той не довърши заканата си, но думите му бяха достатъчно ясни, затова Слинки Дан и Фидлър започнаха да го уверяват високо в своята вярност.
— Не съм ли бил винаги с тебе? — извика Слинки Дан.
Савидж изръмжа заплашително:
— Само се опитай да ми измениш!…
Забелязах, че Стъмпи се опита да се присламчи към двамата със съкровището. За жалост, капитанът веднага схвана намеренията му.
— Върни се назад, уродливо куче! — ревна той.
Стъмпи се подчини, но в очите му отново пламна оня жесток блясък, който не вещаеше нищо добро за Савидж.
— Ние, останалите, ще се държим заедно, въоръжени и готови — каза Були. — Ще направим малка огърлица за момчето. Може би ще е от полза, ако неочаквано попаднем на капитан Хътълстоун или на някого от екипажа му.
Едно въже, краят на което представляваше примка, бе нахлузено на шията ми. Тръпки ме побиха при допира на тази зловеща „огърлица“. Ами ако Савидж е намислил да ме обеси? Разтреперих се при тази мисъл и пръстите ми се плъзнаха между въжето и гърлото, като че ли това щеше да ме спаси.
Зазоряваше се, когато напуснахме „Златен полумесец“ и забързахме към острова. Напредвахме предпазливо. Бунтовниците държаха оръжието си в готовност. Бояха се от засада, от някакъв опит за моето освобождение. Стигнахме до укреплението без произшествия и аз започнах да се страхувам, че моите другари може би са заспали дълбоко и ще бъдат изненадани от групата на Савидж.
— Прехвърли се, Пат — прошепна Були. — Вземи още двама-трима със себе си. Ние ще останем тук. Не искам да рискувам да изпусна това момче.
Избраните хора тръгнаха крадешком към оградата. Були прехвърли свободния край на въжето, което стягаше шията ми, през дебел клон над главите ни.
— Ако твоите приятели не бъдат сговорчиви, ще увиснеш като нов плод на този остров — каза той с грубо остроумие и задърпа свободния край на въжето.
Примката се затегна и ме принуди да се повдигна на пръсти. Той повече не продължи, вниманието му бе насочено към укрепената сграда.
Мад Пат и другарите му едва бяха пристъпили до оградата, когато от сградата се разнесе изстрел и заповеднически глас им каза да не мърдат. Изглежда изстрелът бе само предупреждение.
Були подаде свободния край на въжето на друг и като се оглеждаше предпазливо, отиде при Мад Пат.
— Ей! — извика той високо. — Там ли е капитан Хътълстоун?
— Тук е! — чу се добре познатият глас на капитана. — Какво искате от него?
— Току-що докарах кораба да ви взема, капитане! За жалост, се натъкнахме на оня пиратски кораб, „Пламтящ кръст“, и дойдохме за ремонт.
— Виждам, виждам — отговори капитан Хътълстоун. — Струва ми се, че едва ли би се върнал, ако можеше свободно да плаваш. Донесе ли и съкровището?