Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
— Разбира се! Заровено е на сигурно място. Слушай, Хътълстоун, не смятам да стоя тук и да си разменям закачки с тебе. Ще ти кажа направо какво искам, без много приказки. Ние бяхме бити при сблъсъка с пиратите. Те сигурно ще ни преследват и тук. Искаме да се обединим с вас, ако дойдат, и заедно да отбраняваме укреплението. Какво ще кажеш?
Възмущението на капитана бе явно.
— Тук има хора, които са били на „Златен полумесец“. Мислиш ли, че ще стиснат ръката ти за съюз, същата ръка, изцапана с кръвта на техни другари? Ние намерихме съкровището на пиратите и бяхме готови да го разделим по равно с вас. А как се отнесохте вие за отплата? В наше отсъствие изровихте съкровището и отплавахте с него, като ни изоставихте. И най-лошото — отведохте малкия Франк Мартин, когото сигурно сте погубили. Казвам ти направо, ще ми се да те застрелям ей сега като куче! Ако искаш това укрепление, ще трябва да се биеш с нас!
— Свърши ли? — попита Були с престорена ирония.
— Да, свърших! Само едно ще прибавя — ако разбера, че си сторил нещо на малкия Мартин, знай, че ще те преследвам до края на света, ако ще да си намеря и гроба.
— И сигурно ще го намериш! — започна Савидж, но аз прекъснах думите му.
Мисълта, че капитан Хътълстоун и останалите са загрижени за моята съдба, прониза сърцето ми. Почувствах, че трябва да им се обадя. Извиках с всички сили, че съм още жив и здрав, но че ме държат за заложник.
— Тегли въжето и затвори устата на малкия глупак — извика Були раздразнено.
Отново усетих, че смъртта е близо, и се помъчих с безсилни пръсти да скъсам въжето около шията си. Явно моите думи стигнаха до приятелите ми. Те побързаха да се притекат на помощ. Изскочиха от укрепената къща, навличайки си опасността бунтовниците да открият стрелба. Видях ги всичките: капитана начело, после Боксър Джим и брат му Алек, стария Троуър и дори Сам. Редом с тях имаше още девет други: бунтовникът Чивърс и, както предположих, оцелелите от „Златен полумесец“, защото четиримата избягали през нощта очевидно бяха стигнали на острова живи и здрави.
При вида на тази внушителна група няколко от бунтовниците клекнаха на коляно и насочиха мускетите си. Були им викна да не стрелят. В същото време той се хвърли към мене и опря дулото на пищова си в главата ми.
— Стойте, където сте! — извика на моите приятели, когато първите от тях вече прескачаха оградата.
Разбрали страшната опасност, в която се намирам, те спряха, погледнаха се объркано и не знаеха какво да правят.
— Така! — извика доволно Савидж. — Не, не се опитвайте да стреляте срещу мен. Спусъкът на пищова ми е много лек. Едно докосване и вашият приятел ще отиде на оня свят.
Капитан Хътълстоун прехапа устни с досада. По всичко личеше, че се бои за живота ми.
— Добре, ти ни спря — каза той. — Ние сме достатъчно, за да ви смажем, но това ще струва живота на момчето. Какво искаш? Кажи си условията!
— А, сега вече говориш разумно. Дявол да го вземе, кой можеше да си помисли, че едно момче — корабен юнга, може да бъде толкова полезно. И като се сетя, че без малко щях да го хвърля на акулите!…
— Ти не отговори на въпроса ми, Савидж! — извика капитанът. — Каква цена искаш за живота и свободата му?
— Да ми казваш капитан Савидж, когато се обръщаш към мене, и да съедините съдбата си с моята, докато съм на острова. Аз трябва да бъда капитан за всекиго на тази суша! Ако пиратите нападнат, ще се защитавате заедно с мене. Ако не нападнат, ще ми помогнете да ремонтирам кораба си. После, ако желаете, можете да отплавате с мене или да останете тук със скъпоценното си момче. Ако не искате то да умре, трябва да приемете моите условия!
Капитанът се обърна към брадатия човек, същия, който така мъжествено се беше борил срещу нападателите на „Златен полумесец“.
— Виждаш какво е положението — чух го да казва, макар че говореше ниско. — Колкото за мене, а навярно и за Джим и останалите, ние по-скоро ще приемем условията на този човек, отколкото да допуснем убийството на момчето. Но за тебе работата е друга. Момчето ти е чуждо и ти има да си отмъщаваш много: за загубата на кораба, за убитите си другари. Оставям на теб да решиш! Ако кажеш да нападнем, ще се присъединим към вас и ще унищожим тези разбойници. Но заради момчето, което при това ще бъде убито, както се закани Савидж, моля те да приемеш условията на този човек.
Натискът на пищова в главата ми бе вече непоносим. Усетих, че скоро позорно ще заплача. Затова, докато още имах кураж, набързо изговорих:
— Не се съгласявайте, сър! Оставете ме! Накажете тези бунтовни кучета, както те…