Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
МОРСКИ БОЙ
Късно следобед съзряхме „Пламтящ кръст“. Денят бе горещ и намръщен. Благодарение на сутрешния освежителен вятър, продължил близо час, „Златен полумесец“ се бе отдалечил бързо от Бунтовния остров. Но вятърът престана изведнъж и стояхме неподвижно почти целия ден. На хоризонта все още се виждаше неясната черна линия на крайбрежието.
Мъчех се да забравя болките в гърба — Були Савидж ме бе ударил свирепо. Представях си, че спасителната група на капитан Хътълстоун е вече на път. Очите ме заболяха от взиране. Всеки път, когато поглеждах, виждах все същото пусто море.
Новоизпечените пирати се дразнеха от наложеното им бездействие. Те мечтаеха за нападения и залавяне на богати кораби. Във въображението си виждаха как избиват екипажа на горди търговци и плячкосват ценните им товари. Като не можаха да пристъпят веднага към изпълнение на мечтите си, станаха сърдити, подобно на наказани ученици, и започнаха да се карат помежду си.
Не след дълго един от по-смелите предложи да се подели съкровището. Но всички твърде много се страхуваха от своя главатар и не се решаваха да подемат работата. Вместо това избухваха разни дребни караници, една от които завърши с вадене на ножове. Були дойде при биещите се тъкмо когато единият бе повалил другия на палубата и коленичил над него с вдигнат нож, готов да нанесе фаталния удар.
Грамадният бунтовник не загуби нито миг за думи. С мощен скок, разтърсил палубата, той прескочи главите на наклякалите наоколо зяпачи и тупна до биещите се. Хвана вдигнатата ръка с ножа и хвърли човека на десетина крачки към носа на кораба. Със същата свирепост запрати другия в противоположната посока.
— Глупаци! — ревна той. — Не ви ли чака достатъчно борба занапред, та сте седнали да се избивате един друг? Малко сме и не можем да се справим с такъв голям кораб, а вие искате да останем още по-малко!
Захвърлените не казаха нищо, седнаха и започнаха да търкат натъртените си места. Ако Були се бе задоволил с това, работата щеше да свърши добре, но той продължи да ги съди грубо.
— Нямате ли цяло съкровище, за което си заслужава да се живее? То е долу, в кабината ми, и още много повече ще спечелим, ако…
Споменаването на съкровището даде на хората повода, който те търсеха. Тяхното лошо настроение и чувството, че с тях са се отнесли несправедливо, им даде кураж да оспорят желанията на своя главатар.
— Да, съкровището е долу — измърмори боцманът, като изгледа другарите си, — и време е, мислим ние, това съкровище да се раздели помежду ни, както е обещано.
Неговите смели думи бяха посрещнати одобрително от другите. Веждите на Були се свиха гневно, светкавица блесна в очите му и в гласа му се усетиха гръмотевични ноти.
— Ти смееш да оспорваш? — започна той, като направи заплашително крачка към боцмана.
— Не само аз, капитане — забърза да се оправдае той, като се метна встрани. — Говоря само от името на екипажа.
Були Савидж спря рязко и се огледа неспокойно. Съгледа, че не един човек от екипажа държи пищов в ръка. За миг застина в нерешителност.
— Ще отида да го донеса — каза най-сетне, като се мъчеше да изглежда любезен.
Преди той да тръгне за кабината си, откъдето навярно би се върнал добре въоръжен, за да сплаши хората си още веднъж, боцманът се намеси. Съзнанието, че останалите от екипажа са на негова страна, му даваше още повече кураж. Той заговори почти предизвикателно:
— Не мърдай, Були! Защо ще ходиш да го донасяш, когато тук има толкова хора, готови да направят това? Хайде, Фидлър, слез долу в капитанската кабина и донеси сандъка със съкровището.
Ръцете на Савидж посегнаха към пояса, когато щракането на пищов внезапно го накара да трепне от тревога. Той скръцна със зъби, след което се ухили.
Успехът винаги усилва куража на човека. Боцманът закрачи гордо по палубата, сякаш само той бе накарал Були да се подчини. Когато Фидлър пристъпи тежко със съкровището, той прояви желание да се нагърби сам с разпределянето му. Последва спокойна заповед на главатаря:
— Донеси го тук, Фидлър!
Сандъкът бе сложен пред Були Савидж.
Бунтовникът коленичи до него и се приготви да откачи куката. Треперещи от вълнение и с широко отворени очи, хората забравиха оръжията си в очакване да видят отново вълшебното богатство. Но вместо пред съкровище те се озоваха пред малките черни гърла на два пищова, зад които се хилеше лицето на Були. В усмивката му имаше нещо страшно.
На палубата настана гробно мълчание.