Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
Не можах да разбера никога по кого Стъмпи хвърли ножа си. Дали по самия Савидж, за да изтрие многото унижения, трупани върху джуджето, или по Бамбо, който все още притискаше Савидж и скоро щеше да го просне мъртъв на палубата. Няма значение в кого се бе прицелил. Ножът сложи край на двубоя, като се заби в здравата ръка на пирата, въртящ сабя. С болезнен вик Бамбо изпусна оръжието си.
Були, макар и задъхан от напрежение, не бе човек, който би изпуснал такъв шанс. Нададе радостен вик и скочи напред. Големите му ръце докопаха пирата, вдигнаха го и го затътриха към края на палубата. Бамбо нададе отчаян вик, когато тялото му се изви във въздуха, за да падне в морето.
— Там, където си пращал мнозина преди това — изкрещя Були, размахвайки юмрук подир потъващия човек.
Докато се разиграваше тази трагедия, сякаш по общо съгласие и двете страни временно прекратиха битката. Никой от двамата оцелели пирати не изглеждаше готов да продължи боя, след като бяха видели съдбата на главатаря си. Те потърсиха спасение в бягство и се хвърлиха към страната, от която „Пламтящ кръст“ се опитваше още веднъж да се доближи до нас.
Единият бе съсечен от Мад Пат, преди да направи три скока, и падна с проточен стон, който никога няма да забравя. Другият — здрав, плещест мъж, вдигна тялото на другаря си и си послужи с него като с щит. Стигна до борда и хвърли мъртвото тяло върху нас. После се озъби срещу бунтовниците и те се поколебаха да го доближат. А „Пламтящ кръст“ бе вече близо.
— Оставете тези плъхове! — извика пиратът. — Капитан Бамбо се дави! Трябва да го спасим!
Няколко мускетни куршума от пиратската палуба върнаха назад бунтовниците, понечили да спрат бягащия пират. С безумна дързост той изригна няколко презрителни заплахи и закани. Когато отново се втурнаха към него, хвърли сабята си срещу тях и с всички сили скочи към палубата на „Пламтящ кръст“. Залови се отчаяно за борда. Силни ръце го издърпаха нагоре. След това чухме груби команди и една лодка се спусна.
„Златен полумесец“ се отдалечи от опасния си неприятел.
Но едва отдъхнахме свободно, Мад Пат изтича на палубата и завика:
— Вода навлиза в трюма! Потъваме!…
ОБРАТНО НА ОСТРОВА
Утрото ни свари отново на Бунтовния остров. През нощта се влачихме из морето, като очаквахме „Златен полумесец“ да потъне под краката ни всеки момент. Лодките на кораба бяха разбити на трески по време на артилерийския бой с „Пламтящ кръст“. Оставаше ни или да направим сал, или да държим кораба на повърхността както можем, докато стигнем до сушата. Затова всички, и здравите, и ранените, работиха усилено с помпите. Въпреки усилията ни водата продължаваше да се вдига в трюма, макар и бавно, и корабът се движеше все по-полека през вълните.
Щастливи бяхме, че сме толкова близо до острова. За съжаление, вятърът не беше достатъчно силен, за да ни закара бързо до спасителния бряг. Савидж отправи кораба право към сушата и го вряза в наклонената пясъчна ивица.
— Ако „Пламтящ кръст“ не ни следва, което е твърде вероятно, утре ще се заловим здраво за работа да поправим кораба. Ще запушим всички дупки, ще затъкнем разцепените ръбове. Но първото нещо е да стигнем до укреплението и да се уверим, че можем да се защитаваме — заяви Були.
— Ами Хътълстоун и неговият екипаж, а да не говорим за хората, които избягаха от този кораб, когато го завзехме? — промърмори един от бунтовниците.
Савидж се изсмя високо, но лесно бе да се долови безпокойството му:
— Трябва да намерим начин и средства да накараме Хътълстоун да се присъедини към нас отново — това е всичко. Имаме си много полезен заложник — и той сложи ръка върху рамото ми, като ме стисна болезнено.
Реших да се възползвам от първия удобен случай, за да избягам и да се присъединя към приятелите си. Но Були Савидж бе съвсем искрен в намерението си да ме използва за изнудване на капитан Хътълстоун и нито за миг не разхлаби желязната си хватка. Служеше си с мен като с един вид човешка патерица, крачейки по палубата, докато даваше заповеди за по-скорошното напускане на кораба.
При врязването в сушата корабът силно се наклони на една страна. Това направи много трудно ходенето по палубата. Изведнъж Були се плъзна и се изтърколи на пода, като повлече и мене. При падането ме изтърва и аз веднага се преметнах през борда.
— Ела тук, дяволе — извика Були гневно, като видя, че заложникът, на когото възлагаше толкова много надежди, се изплъзва от ръцете му.