Бунтовният остров

Щом първите няколко капки потекоха в гърлото на ранения, очите му се отвориха. После съвсем неочаквано седна и кихна тъй силно, че разплиска останалия ром. Помислих, че питието му е противно, и не се помръднах да донеса още, но Пат с усилие произнесе: „Ром!“

— Така си и знаех — отбеляза Стъмпи. — Донеси още, Мартин, а и на мене също. Рядко ми се пада да виждам ром, когато Були е трезвен или е някъде наблизо.

Донесох още ром, както ми бе поръчано, и този път Пат жадно изпи своя дял. После погледна с недоумение и ме попита какво е станало с него. Преди да отговоря, паметта му напълно се възвърна и той заопипва раната си с ръка.

— Главата ми още шуми като котел на огън, а трябва да е минало много време, откак Савидж ме удари. Къде е той? Още ли е сърдит?

Казах му за състоянието на Були и на останалите. Пат се чувстваше още слаб и замаян, но хладният нощен въздух и изпитият ром скоро го оправиха. Той дори поиска още да си пийне.

— Не се напивай като другите — помолих го. — Имаме възможност да избягаме!

— Кой иска да бяга? — попита Пат. — Хайде, бягай…

— Всички искаме — прекъснах го бързо. — Не се ли отнася Були с тебе като с куче? Не остави ли той капитан Хътълстоун и приятелите ми на острова, да не говорим за твоя личен приятел Чивърс? Не…

— Но това значи да се откажа от дела си.

— Съкровището можем да вземем със себе си. Ще спуснем една лодка и ще гребем обратно до Бунтовния остров. Морето е спокойно и до зори ще стигнем. Можем да освободим пленниците, за да ни помагат. Щом стъпим на острова, няма какво да ни е страх от Савидж.

Мад Пат почеса главата си в нерешителност. Изглежда моят план му се нравеше, но направи известни възражения.

— Представи си, че Савидж или другите се събудят, преди лодката да е готова?

— Няма да се събудят! Те са мъртвопияни и няма да мръднат още дълго време.

Пат замърмори отново:

— Имам приятели тук, не мога да ги напусна току-така.

Казах, че можем да ги вземем със себе си. Изглежда правеше възражения, за да си даде време да се реши, и преди да чуе отговора ми, обяви, че е готов да се присъедини към мен.

След това започна да ми помага при товаренето на лодката със запаси — две бурета вода, сандък сухари, малко солено свинско месо, към които прибави буренце ром и доста барут и куршуми. Стъмпи слезе да освободи пленниците, но след малко се върна, ругаейки сърдито:

— Були Савидж е взел ключа, сигурно е у него — не можах да го намеря долу!

— Трябва да го претърсим — заяви Пат и тримата се наведохме над пияния главатар.

— Най-добре е да сме сигурни, че няма да се събуди — измърмори Стъмпи и аз зърнах блясъка на ножа му на лунната светлина. Бърз като светкавица, Мад Пат улови китката на джуджето и я изви така, че ножът тупна на палубата.

— Глупак! — изкрещя Стъмпи сърдито. — Защо го направи?

Мад затисна устата му с ръка:

— Не викай такъв, ако не искаш да развалиш всичко! Защо не ти дадох да намушкаш Були ли? Не защото умирам от любов към него, особено след удара, който той ми нанесе вчера, но е един от малцината, с които не смея да се боря. Дявол да го вземе, няма да го ударя подло, нито ще стоя да гледам, ако други поискат да сторят това. Не! Един ден може би ще намеря у себе си кураж да се изправя срещу него. Дотогава обаче никакви подлости!