Бунтовният остров

Макар „Златен полумесец“ да промени посоката си, ние не можахме да избягаме така лесно. Пиратът също прекрати стрелбата и настъпиха минути на тишина, ужасно странна след шумната канонада, от която още пищяха ушите ми. После внезапно до нас изникна силует на кораб. Двата кораба се допряха. Миг преди отново да се разделят, луната изведнъж изскочи иззад тъмен облак и освети „Пламтящ кръст“, пълен с хора. Може би вражеският кораб случайно се бе приближил до нас, без екипажът да е подготвен за това. Във всеки случай само една желязна кука се закачи за борда ни и тя мигом бе отметната от Савидж, макар че залп от куршуми пропищя край него, когато правеше това.

Пет-шест пирати, водени от страшния Бамбо, се бяха възползвали от допира на корабите и се бяха хвърлили на борда ни. Те настъпваха към нас със страшни ругатни и стреляйки с пищовите си, решени да ни държат натясно, докато корабът им отново се доближи до нашия.

Лудото им нападение ги доведе до основата на главната мачта и те образуваха пръстен около нея. Бунтовниците, насърчавани от Були, ги заобиколиха като глутница вълци. Няколко мускетни изстрела от упор свалиха трима от пиратите. Останалите безстрашно се хвърлиха върху ни, като се биеха с каквото им попадне.

Макар и готов за участие в боя, помислих, че не е срамно да се дръпна настрана. Бамбо се бе хвърлил върху Савидж, размахваше сабята си с лявата ръка (дясната бе изсъхнала и безполезна) и се биеше срещу мощната му брадва. Бамбо едва не прониза противника си още с първите няколко удара. Савидж се отърва само с помощта на грамаден скок назад. Макар да беше чудесен борец, у пирата той намери равностоен противник. Изкълченото създание се хвърляше напред-назад със страшна енергия и чудна пъргавина. Сабята му го обгръщаше, така да се каже, с непроницаем кръг от стомана, през който никой не можеше да мине жив. Дори успя да понесе удар и от Мад Пат, предназначен за друг пират. Освен това резна по челото Слинки Дан, припълзял с нож в ръка откъм гърба на един от нападателите. И през всичкото това време Бамбо издаваше пронизителни бойни викове, отчасти, струва ми се, да насърчи зле притиснатите си другари; отчасти да насочва кораба си към мястото на схватката, като в същото време даде на екипажа си да разбере, че е още жив.

До голяма степен благодарение на презирания Стъмпи тази малка група нападатели бе поразена, преди „Пламтящ кръст“ да се допре отново до нашия кораб и да прати помощ на другарите си. Но и аз имах дял в тази работа. Като видях, че Стъмпи е зле притиснат от един пират — висок, кокалест човек с грамадни черни бакенбарди, реших да помогна на джуджето и припълзях наблизко с тази цел. Високият пират успя да обезоръжи Стъмпи, чиято сабя изхвърча и падна на десетина метра от него. Брадатият улови оръжието си така, като че ли се канеше да промуши Стъмпи, вместо да го съсече. Преди да изпълни намерението си, скочих на гърба му и неочакваната сила на моя скок го свали по очи на палубата. Стъмпи веднага се хвърли върху му. Усетих как човекът се вцепени под мене и остана неподвижен. Джуджето се изправи с кама, обляна в кръв. Огледа останалите бойци и лицето му потъмня. Ръката му веднага се дръпна назад с готов за хвърляне нож, който в следващия миг профуча във въздуха.