Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Тя опипа тялото на Уилям с колеблива ръка. Тази вечер беше време на радост, на ликуване, на изследване.
Никога преди това не бе имала възможността да го докосне. Никога не бе имала свободата да изучи особеностите на лицето и на тялото му, а сега… ах, сега.
Тя притисна длани до гърдите му. Там пулсираше сърцето му. Сора повдигна плитката си и положи глава на гърдите му. Чуваше съвсем ясно равномерното тупкане на сърцето му. Косъмчетата по гърдите приятно гъделичкаха бузата й и тя зарови лицето си в тях. Ухаеше приятно.
Не го ли описа така Мод? Приятен. За Сора приятен беше ароматът на пролетния ден, уханието на прясно окосена трева, шумоленето на листа. Приятно беше брането на цветя, които беше посадила, усещането от кадифените им листенца, преждата, която намотаваше на хурката. Приятно беше слънцето, галещо лицето й при следобедната дрямка в градината.
Тялото на Уилям пулсираше под нея и неговият приятен аромат достигаше на талази като упойваща билка. Тя потърка лице в гърдите му, търсейки източника на това благоухание, но, изглежда, то беше неуловимо.
Сора се наведе над него и се зае педантично да изучава лицето му. Шията излизаше от раменете му като солидна колона, издута от мускули. Квадратната му челюст говореше за непоклатима решителност, прикрита от добре оформената му брада. Носа не можа да разчете; беше чупен многократно и отдавна бе загубил формата, дадена му от Създателя. Ушите му проучи с удоволствие: малки и добре оформени, плътно прилепнали до главата. Тя прокара върха на пръстите си по извивката на ухото, очарована от съществуването на такава нежна черта в едно толкова мъжествено същество.
Изглежда, че нейните действия го смутиха, защото той промърмори нещо и се закашля, а тя виновно се оттегли. Сора избута завивките и се изправи, ослушвайки се за звуците в замъка. В стаята настана дълбока тишина; стори й се, че той бе спрял да хърка. Замисли се. Като че ли откакто беше започнала да изучава гръдния му кош, хърканията бяха престанали.
Уилям въздъхна и тя притихна. Не смееше да помръдне, докато не се увери, че той отново заспа дълбоко. Нуждата от топлина в мразовитата стая надделя над смущенията й. Отново легна до него и много внимателно нагласи завивките. Трябваше да спи, трябваше да потисне желанието да опипа лицето му, но ръцете й трепнаха, пренебрегнали разума. Очите бяха разположени дълбоко под челната кост, а гъстите вежди подсилваха контраста. Широкото чело подчертаваше силата му.
Сега тя знаеше как изглежда. Ясно виждаше в ума си чертите на лицето му: изсечено от длетото на ваятел, силно, състрадателно, фино, решително.
За момент любопитството й беше задоволено и тя отново положи глава на рамото му. Усети как ръцете й галят гърдите му. Дали му харесваше това движение толкова, колкото и на нея? Устните й леко го докоснаха, подтиквани от някакво първично желание, езикът й проследи жилите по врата му. Вкусвайки с удоволствие възбуждащия аромат, устата й се спусна надолу към чудесното гнездо.
Късите косъмчета възбуждаха ръцете й, докато тя внимателно изследваше очертанията на подмишниците. Широчината на ключицата му надминаваше нейните представи и тя бързо се изправи, за да я сравни със собствената си. Нейната ключица се обхващаше с пръсти, неговата беше с цели четири пръста по-широка. Ръцете й нетърпеливо продължиха да опипват и тя откри следи от счупено, добре зараснало, но все още лесно доловимо от чувствителните й пръсти. Възхитена, тя започна да масажира мощните му рамене. Той имаше толкова силни мускули! Кожата му беше гладка и нежна, докато пръстите й не попаднаха на следи и белези, които отразяваха борбата му за оцеляване. Ръцете му бяха силни, а дланите огромни и четвъртити. Пръстите му я изненадаха: дълги, със заоблени нокти, чувствителни.
Тя се спря на ръцете му. За нея те бяха огледало на душата. Неговите говореха за доброта и сдържаност, за характер и величие. Доволна от направените заключения, тя продължи пътя на изследването си.
Уилям беше голям, с добре развити мускули и напълно заслужаваше титлата „рицар“.
Но той беше нещо повече. Беше мъж. Нейните любопитни пръсти се плъзнаха надолу по гръдния му кош, до повдигащия се корем и продължиха по пътечката от косми. Момичешкото й любопитство я подтикваше; трудно беше да се устои на неотразимото.