— Така приемливо ли е за тебе, Ендрю? — попита Сър.
Ендрю се поколеба. Показа чека на Малката Мис, тя прочете написаното и сви рамене.
— Сър, вие не ми оставяте възможност за избор.
— Точно така. Харесва ми нещата да се уреждат по този начин. Сега сгъни чека и си го пъхни в джоба… не, нямаш джобове, нали? Добре де, сложи го някъде. Запази си го за спомен от мен. И не искам повече да чувам за него. — Сър изгледа предизвикателно Ендрю и Малката Мис. — Така. Значи приключихме. И сега си подобаващо и истински свободен, прав ли съм? Много добре. Много добре. Отсега нататък можеш да си избираш работата в тази къща и да я вършиш както пожелаеш. Повече няма да ти заповядвам, Ендрю, освен сега, за последен път — прави само каквото желаеш. От този момент трябва да действаш само съобразно свободната си воля, както е наредено и одобрено от съда. Ясно ли ти е?
— Да, Сър.
— Но аз все още съм отговорен за тебе. Това също е наредено и одобрено от съда. Вече не съм ти собственик, но ако се забъркаш в нещо, аз ще трябва да те измъквам. Може и да си свободен, но нямаш никакви граждански права на човешко същество. Оставаш зависим от мен или с други думи — съдебното решение ме прави твой попечител. Надявам се, че разбираш, Ендрю.
Малката Мис се обади отново:
— Струва ми се, че си ядосан, татко.
— Ядосан съм. Не съм молил да ми стоварват отговорността за единствения свободен робот в света.
— Никой нищо не ти е стоварил, татко. Ти пое отговорност за Ендрю още в деня, когато уреди да го докарат тук. Съдебното решение не променя положението. Не си длъжен да правиш нищо повече. Защо според теб Ендрю би се забъркал в нещо? За него пак важат Трите закона.
— Тогава как можем да го смятаме за свободен?
Ендрю се намеси тихо:
— Сър, нима хората не са обвързани от своите закони?
Сър избухна:
— Не си играй на логика с мен, Ендрю. Човешките същества доброволно са стигнали до обществен договор, сбор от закони, които по желание се съгласяват да спазват, защото иначе животът в едно цивилизовано общество би станал невъзможен. Тези, които отказват да се придържат към законите и с това правят неудобен живота за другите, се наказват и както предпочитаме да вярваме, постепенно се връщат в обществото. Но един робот не живее по правилата на доброволен обществен договор. Роботът се подчинява на своята съвкупност от закони, защото няма друг избор. Дори така нареченият свободен робот.
— Но както сам посочвате, Сър, човешките закони съществуват и изискват подчинение, а живеещите според тези закони все пак се смятат за свободни. Така че един робот…
— Стига! — избухна Сър. Събори одеялото на пода и несигурно стана от креслото. — Благодаря, но не се чувствам предразположен за по-нататъшни дискусии. Качвам се в стаята си. Лека нощ, Аманда. Лека нощ, Ендрю.
— Лека нощ и на вас, Сър. Да ви съпроводя ли до стаята? — попита Ендрю.
— Не се безпокой. Още съм достатъчно силен да изкача няколко стъпала. Ти си гледай твоите работи, каквито и да са, а аз ще си гледам моите.
Той се затътри към вратата. Ендрю и Малката Мис се спогледаха тревожно, но не казаха нищо.
От този ден Сър рядко излизаше от спалнята си. Ястията му готвеше и носеше робот от елементарния тип TZ, който се грижеше за кухнята. Никога не викаше Ендрю горе при себе си, по никакъв повод, а Ендрю не се осмеляваше да наруши усамотението на Сър. Затова Ендрю виждаше вече Сър само в редките случаи, когато старецът решеше да слезе на долния етаж.
