Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— Аз съм Чарлз от замъка Харкорт отвъд реката. Търсим вуйчо ми, който се изгуби. Имаме основание да вярваме, че е в Пустата земя. Може би знаеш нещо за него.
Амбулантният търговец поклати глава.
— Нищо не съм чул. Но е глупаво да скита тук.
— Вуйчо ми — каза Харкорт — е малко глуповат човек. Открай време.
— Е, да приемем, че е така — каза амбулантният търговец. — Ще пренощувате при мен. Ако искате, можете да останете и по-дълго. Ще наклада огън…
— Не — каза Нъли. — Аз ще го наклада, а онзи голям дебелак ще отиде за дърва, за да попълним изгорените. Може малко и да попритурим като отплата за гостоприемството, което ни оказваш.
— Във вирчето точно където пътеката завива, забелязах пъстърва — каза Йоланда. — Ще опитам да хвана няколко за вечеря.
Амбулантният търговец се усмихна.
— Никога не съм чувал за такива услужливи и полезни гости. Всеки домакин ще бъде радостен да му гостувате. — Той се обърна към Харкорт. — Имаш добри слуги.
— Не са ми слуги — отговори Харкорт. — Приятели са ми. Така нареченият дебелак, който отиде да събира дърва, е абат и макар да мърмори, когато трябва да върши някоя досадна работа, никога не отказва да я свърши.
— Имаш късмет с такива приятели — каза амбулантният търговец.
— И аз така мисля — съгласи се Харкорт.
Не му харесваше този човек. Нямаше му вяра. Изглеждаше лукав и беше прекалено мазен. Най-добре беше да си държи езика зад зъбите. На пръв поглед нямаше нищо, от което да се смущава, дори се опита да влезе в спор със самия себе си, но чувството на недоверие си остана. Амбулантният търговец остави торбата на пода, бръкна в нея, извади шепа дреболии и ги изтърси на одеялото, което покриваше сламеника.
— Не продавам скъпо — каза той — и не се пазаря. Не печеля много, но общо взето свързвам двата края.
Имаше една стара медна пара, парче очукана верижка от огърлица, полиран ахат, зеленясал пръстен с червен камък, бронзов връх за копие, също зеленясал от времето, и други вехтории.
— Хората ме знаят като треперещ от старост идиот, който не е съвсем в ред с акъла, безопасен и честен човек, твърде глупав, за да не бъде честен — каза търговецът. — И не се страхуват от мен; някои дори ми се доверяват. Моите странствания са съвсем безопасни. Посрещат ме като човек, който им носи най-новите вести — различни новини и клюки, понякога дори скандални. Ако вестите ми са малко, си измислям, за да раздразня любопитството на моите клиенти.
— Какви са клиентите ти? — попита Харкорт.
— Как какви? О, разбирам какво имаш предвид. Добре, ще ти кажа самата истина. Те са както измежду хората, така и измежду силите на Злото. За мен това е без значение. Продажбите и на едните, и на другите са еднакво доходни.
— В такъв случай може би ще можеш да ни помогнеш. Искам да кажа, ако имаш желание.
— Разбира се, че имам желание. На никого не отказвам помощ.
Нъли вече беше наклал огъня, а абатът беше донесъл наръч дърва и отиваше за още.
— След като се нахраним, ще поседим около огъня и ще си поговорим — каза амбулантният търговец. — Можете да ме питате всичко, което ви интересува.
„Чудесно“ — помисли Харкорт. Но на колко от онова, което щеше да им каже амбулантният търговец, можеха да повярват?
— Ще бъдем благодарни — каза той на амбулантния търговец — за всички сведения, които можеш да ни дадеш.
По пътеката се появи Йоланда с низа пъстърва. Двамата с Нъли седнаха до огъня и започнаха да я чистят. Амбулантният търговец донесе тиган и гърне с мазнина и точно тогава пристигна и абатът с дървата, остави ги върху купчината, седна край огъня, загледа рибата и облиза устни.
— Хубава и тлъста — каза абатът. — И прясна, направо от реката.
— Отлични са — потвърди амбулантният търговец. — Когато имам време, ловя и си пържа. — Той огледа абата и каза: — От състоянието на расото ти личи, че си газил през мочурището.
— Прегазихме го това проклето мочурище — отговори абатът с отвращение. — Отне ни ден и половина, докато го прекосим.
— Можели сте да го заобиколите — каза амбулантният търговец с тон, който подсказваше, че всеки разумен човек би постъпил така.
— Имаше специални обстоятелства — намеси се Харкорт, — които ни накараха да решим, че ще е по-умно, ако минем през мочурището.
— Да — каза амбулантният търговец. — Разбирам ви. Понякога възникват такива, както ти ги нарече, „специални обстоятелства“. Особено на това място.
Рибата вече беше сложена в тигана и те седяха и наблюдаваха как се пържи.
— Ние имаме сирене и хляб — каза Йоланда, — и дебел резен бекон. Може би парче бекон ще направи вечерята по-добра.