Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Минаха доста часове без нищо да се случи. Все по-неспокоен Камамури не можеше да затвори очи и често ставаше на пръсти, да погледне през прозорчетата.
Към полунощ луната залезе и джунглата потъна в пълна тъмнина. Точно тогава Пунтхи излая три пъти.
— Някой приближава — прошепна Камамури. — Пунтхи го усети.
Влезе в стаята на ТремалНаик, който дълбоко спеше и в съня си продължаваше да споменава нещастната Ада.
Пунхи изръмжа глухо още няколко пъти към вратата, озъбен и настръхнал. И тигърът дочу нещо, защото изхърка нещо неясно.
След като взе два пистолета, Камамури отиде да дебне по всички прозорчета, но не успя да забележи и види нищо. За миг му хрумна да гръмне един път, за да изплаши оня, който би се осмелил да приближи до колибата, но за да не разбуди ТремалНаик и от страх, че той може да се впусне навън, се възпря. Малко след това, докато минаваше край един процеп, стори му се, че на юг нещо се аленее като огнена ивица; дочу му се и някакво свистене, последвано от глух тътен, но повече не можа да разбере. „Каква загадка — помисли си, потръпвайки. — Ако тази нощ не се случи беда, ще бъде знак, че Шива и Брахма ни закрилят.“ Остана буден още няколко часа, но умората го победи и той се унесе в сън. През останалата част на ношда нито кучето, нито тигърът се обадиха.
Нетърпелив да разгледа обстановката, на сутринта Камамури побърза да излезе. Първото нещо, което привлече вниманието му, бе една кама, забита в земята на няколко крачки от колибата и пробождаща някаква синя хартийка.
— Я! — възкликна махаратът и отстъпи. — Значи някой е дръзнал да стигне дотук?
Приближи предпазливо и с известно отвращение към тези предмети и ги взе с треперяща ръка. Камата беше от тъмна, калена стомана с особена форма и странни знаци, врязани по острието. Разтвори хартията и видя тайнствената емблема на индийците от Раймангал, а отдолу няколко реда, написани в червено. „Какво ли означават тези редове? — попита се махаратът. — Тук има някаква загадка, която господарят ще разкрие.“ Нареди на Дарма и Пунтхи да мируват и изтича при ТремалНаик. Намери го седнал на един от прозорците, с оборена глава и поглед към мъгливите хоризонти.
— Господарю… — рече махаратът.
— Какво има? — попита другият с глух глас.
— Откъсни се от мислите си и погледни тези неща. Тук се крие някаква тайна.
ТремалНаик се обърна с неохота. Нервен гърч измени чертите на лицето му, щом видя камата, която Камамури му показваше.
— Кой ти даде това оръжие? — попита и потръпна целият. — Намерих го пред колибата. Прочети това писмо, господарю.
ТремалНаик рязко го дръпна от ръката му и зачете с алчен поглед. Ето какво пишеше:
ТремалНаик.
Тайнственото божество, което властвува страховито над цяла Индия, ти изпраща, камата на смъртта. Достатъчно е едно одраскване на нейния отровен връх, за да слезеш в гроба.
ТремалНаик, ти трябва да изчезнеш от лика на земята: това желае Божеството. Само по този начин можеш да възпреш мълнията, надвиснала върху главата на онази, която е осъдена. Тази вечер, при залез слънце, Манчади очаква трупа ти.