Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Какво да направя? — заекна гой, съвсем объркан. — Да, почвам да разбирам, чудовищата са я осъдили, не искат да я обича ни един смъртен, един от нас трябва да умре. Но не, не искам тя да умре, тъй млада, тъй красива! Значи, трябва да умра аз? Не, не е възможно, твърде много я обичам, без да я видя за последен път, без да й кажа, че умирам за нея.
ТремалНаик се сгърчи като змия и стисна глава между ръцете си. Неочаквано скочи на крака като тигър, който се готви да се нахвърли върху жертвата си. Злокобен блясък играеше в очите му.
— Часът на отмъщението удари! — рече той с неповторим глас. — Идвам, Ада! … Дарма, тръгваме!
С един скок гигърът застана до него и страшно изръмжа. ТремалНаик откачи една карабина от стената и се готвеше да излезе, когато Камамури го спря.
— Къде отиваш, господарю? — попита го и го хвана за раменете.
— В Раймангал, да я спася, преди да я убият.
— Но не знаеш ли, че там дебне смъртта? Не знаеш ли, че в Раймангал има може би хиляда от ония хора, които искат да пролеят твоята кръв? Ти се обричаш, господарю, и като се надяваш да спасиш твоята любима, всъщност я осъждаш сам на смърт.
Аз!…
— Да, господарю, ти я убиваш. Още с появяването ти мълнията ще порази девойката.
— Богове!
— Успокой се, господарю, и ме чуй. Остави на мен и скоро ще знаем всичко. Кой-знае, може би ония хора са искали само да ни сплашат.
ТремалНаик го изгледа като замаян. Може би Камамури имаше право.
— Още не е настъпил часът да идем на онзи проклет остров, нито ти си достатъчно укрепнал, за да се бориш с тях — продължи махаратът. — Те искат твоя живот, написали са го; е, добре, те ще имат твоя труп, но той ще диша и ще хване за гърлото убиеца на нещастния Агхур. Позволи ме да те водя аз, господарю; махаратите са хитри, ти знаеш това.
— Какво искаш да кажеш? — попита ТремалНаик, който малко по малко отстъпваше.
— Искам да кажа, че ни е нужен човек, който всичко да ни каже, за да знаем какво да правим. Ако е необходимо, утре ще заминем за Раймангал.
— Човек ли ни трябва?
— Да, и той ще бъде Манчади. Слушай ме внимателно. Тази вечер при залез слънце ще те закарам в джунглата и ти ще се престориш на умрял. Аз и Дарма ще се скрием на няколко крачки от теб, за да не ти се случи беда. Щом пристигне бандитът, който уби Агхур, ще се хвърлим отгоре му и ще го пленим. Аз се нагърбвам да го накарам да изкаже мястото, където крият момичето, което обичаш, и да го накарам да говори за плановете на нашите неприятели.
ТремалНаик хвана ръцете на махарата и ги стисна сърдечно.
— Оставаш, нали? — попита Камамури, грейнал от радост.
— Да, оставам — каза ТремалНаик с дълбока въздишка. — Но утре, макар и сам, ще ида в Раймангал. Чувствувам, че голяма опасност застрашава Ада.
— Но не сам — добави Камамури. — Ние с Дарма ще те придружим. А сега се успокой. Тази вечер Манчади ще бъде в ръцете ни.
Камамури остави господаря си, седнал на прага на вратата, в плен на своите опасения и мрачни мисли, и отиде на реката, за да приготви лодката.
През деня нищо не се случи. Камамури отиде няколко пъти до джунглата, въоръжен до зъби, надявайки се да открие някой, може би и самият Манчади, но не срещна жива душа. Към седем часа слънцето плъзна по хоризонта. Това беше моментът за действие.
— Господарю, да не губим време — каза махаратът, който радостно потриваше ръце.
Точно в този миг от юг долетяха звуците на рамзинга,
— Негодникът се приближава — каза Камамури. — Кураж, господарю, аз ще те заведа в джунглата. Нито дума, нито най малко движение, ако не искаш да провалиш засадата. Щом убиецът се появи, тигърът ще го повали.
Грабна господаря си на ръце, метна го на гърба си, като предварително постави два пистолета под широката му дреха, и се опъти, клатушкайки се, към джунглата.
Слънцето изчезваше зад големите гори на запад, когато стигнаха до първите бамбукови дървета. Постави ТремалНаик на земята, който остана неподвижен като труп, после се наведе над него и му пошепна:
— Не мърдай, господарю! Щом тигърът се нахвърли на Манчади, скочи и запуши устата на подлеца. Може би наоколо да има и други индийци.
— Остави на мен — отвърна също шепнешком ТремалНаик. Камамури се отдалечи с наведена глава, натъжен, че оставя сам ловеца на Черната джунгла. Щом стигна до колибата, от леса отекна втори звук на зловещата тръба. „Манчади е още далеч — помисли си. — Всичко върви добре.“ Влезе в колибата, въоръжи се с пистолети и един дълъг нож, после излезе, като оглеждаше зорко реката и джунглата.
— Следвай ме, Дарма — каза той на тигъра.
С един скок звярът застана до него и двамата затичаха на юг, прикривайки се сред високите тръстики. За пет минути стигнаха до бамбуковия лес и се скриха на седем-осем крачки от ТремалНаик.