Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Убеден, че такава трудна връзка бе възможна само със съучастието на сестра му, той не я остави дори да поиска извинение, ами я натовари най-безцеремонно на платнохода от Сан Хуан де ла Сиенага. Фермина Даса цял живот не се отърси от парещия спомен за леля си: онзи следобед, когато я изпрати на портала цялата горяща от треска, мършава и пепелява в сивото си расо, тя изчезваше в ситния дъждец на градинката, понесла единственото, което й оставаше в този живот: вързопа й на стара мома и в юмрука — парите за един месец, завити в кърпичка. Щом се освободи от властта на баща си, Фермина Даса се залови да я търси из всички карибски области, разпитвайки всеки, който би могъл да я познава, но не намери никаква следа от нея. Чак след тридесет години получи едно писмо, минавало дълго от ръка на ръка, в което й съобщаваха, че леля й е починала в лазарета „Божия вода“. Лоренсо Даса не беше предвидил яростната реакция на дъщеря си за несправедливото наказание, жертва на което стана леля Есколастика, заместила в сърцето й майката, която едва помнеше. Залости се в спалнята, без да яде и пие, и когато най-сетне я склони да му отвори — отначало със заплахи, а после с неумели молби, — той се озова пред една ранена пантера, която никога вече нямаше да бъде на петнадесет години.
Помъчи се да я спечели с най-различни ласкателства. Опита се да й внуши, че любовта на нейната възраст е само измамна илюзия, уговаряше я веднага да върне писмата, да отиде в колежа и на колене да поиска прошка, даде й честната си дума, че той пръв ще й помогне да бъде щастлива, обаче с някой достоен кандидат. Но все едно, че говореше на умрял. Разгромен, накрая загуби контрол над себе си и в понеделник на обяда, докато се задавяше от проклятия и ругатни, на ръба на безумието, тя допря кухненския нож на гърлото си — без драматизъм, но и без да мигне, с такива покрусени очи, че той не посмя да я предизвика. Тогава именно пое риска да говори пет минути по мъжки със злополучния натрапник, когото не помнеше да е виждал някога и който в толкова лош час се бе изпречил на пътя му. Просто по навик взе револвера, преди да излезе, но внимателно го скри под ризата си.
Флорентино Ариса още не беше дошъл на себе си, когато Лоренсо Даса го поведе под ръка през площад Катедралата и като стигнаха Енорийското кафене, го покани да седнат под сводовете на терасата. В този час нямаше други клиенти и една негърка миеше плочите на огромния салон с прашни и надраскани витрини, а столовете още стояха с краката нагоре върху мраморните маси. Флорентино Ариса бе виждал много пъти тук Лоренсо Даса да играе и да пие наливно вино с астурийците от градския пазар, с които се изпокарваше за чужди хронически войни, не за нашите. Много пъти, съзнавайки фатализма на любовта, той се бе питал каква ли щеше да бъде срещата му с него, която рано или късно щеше да дойде — никаква човешка власт не можеше да я отмени, защото тя бе записана в съдбата на двамата. Подозираше, че е несравним скандалджия, не само защото Фермина Даса го бе предупредила в писмата си за избухливия характер на баща си, но и защото сам бе забелязал, че очите му изглеждат като холерични дори когато се смееше шумно на игралната маса. Целият беше олицетворение на грубостта: парвенюшкото шкембе, надутият говор, бакенбардите на мошеник, тежкият златен пръстен с опал, който притискаше безименния пръст на грубата му ръка. Единствената му затрогваща черта, която Флорентино Ариса забеляза още първия път, беше същата походка на сърна, каквато имаше дъщеря му. Но като му посочи стола да седне, намери, че не е толкова недодялан, какъвто изглеждаше, и Флорентино Ариса успя да си поеме дъх, когато го покани на чашка мастика. Никога не беше пил мастика в осем сутринта, но прие с благодарност, защото изпитваше страшна нужда от някакво питие.