Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Ако и преди да се увери в любовта на Фермина Даса, той не се бе поддал на любовните съблазни, които му бяха подръка, още по-малко би го сторил сега, когато бе негова официална годеница. Така че Флорентино Ариса съжителствуваше с момичетата, споделяше развлеченията и несретите им, но нито той, нито те помисляха да отидат по-далеч. Непредвидена случка доказа непреклонността на решението му. Веднъж в шест часа вечерта, когато момичетата се обличаха, за да приемат нощните си клиенти, в стаята му влезе чистачката на етажа: млада жена, но състарена и повехнала, тя беше като облечена мъченица сред тържеството на голите. Той я виждаше всеки ден, без да усеща, че го гледат: тя обикаляше стаите с метлите, кофата за боклук и един специален парцал, с който прибираше от пода използуваните презервативи. Влезе в стаята, където Флорентино Ариса както винаги четеше, и както винаги помете крайно внимателно, за да не попречи на заниманията му. Изведнъж се приближи до леглото му и той усети топлата й нежна ръка върху корема си, усети я как го търси, усети я да го намира, усети да му разкопчава копчетата, а дишането й препълваше стаята. Той се преструваше, че чете, докато можеше, и накрая се отдръпна.
Тя се уплаши, защото първото условие, което й поставиха, за да й дадат работа като чистачка, бе да не ляга с клиентите. Но нямаше нужда да й го казват, защото според нея проституция беше не да лягаш за пари, а да лягаш с непознати. Имаше две деца, от различни бащи, но не поради случайни авантюри, а защото не бе успяла да се влюби в мъж, който да се върне при нея след третия път. Дотогава тя беше жена, която не стигаше до нетърпимост, по природа бе подготвена да очаква, без да се отчайва, но животът в този дом беше по-силен от нейните добродетели. Започваше работа в шест следобед и цяла нощ минаваше от стая в стая, премиташе с четири метли, събираше презервативите и сменяше чаршафите. Човек трудно можеше да си представи колко неща оставяха мъжете след любовта. Оставяха повръщане и сълзи, което й се струваше понятно, но оставяха също и множество интимни енигми: локви кръв, изпражнения, стъклени очи, златни часовници, изкуствени ченета, медальони със златни къдрици, любовни, служебни, съболезнователни и какви ли не други писма. Някои се връщаха за изгубените си вещи, но повечето оставаха тук и Лотарио Тугут ги пазеше под ключ, като си мислеше, че рано или късно този палат, изпаднал в немилост, ще стане музей на любовта с хилядите забравени лични вещи.
Работата беше тежка и зле платена, но тя я вършеше добре. Обаче не можеше да понася стенанията, воплите, скърцането на пружините, които се утаяваха в кръвта й тъй изгарящо и мъчително, че на разсъмване едва устояваше на силното желание да легне с първия срещнат на улицата просяк или с някой пропаднал пияница, който би й направил тази услуга без никакви въпроси и претенции. Появата на мъж без жена като Флорентино Ариса, млад и чистичък, беше за нея дар свише, защото от първия миг тя разбра, че и той е като нея: нуждае се от любов. Но той беше безчувствен към нейните подкани. Пазеше се девствен за Фермина Даса и нямаше на света сила, нито повод, способни да огънат волята му.
Така вървеше животът му четири месеца преди датата, насрочена за официалното оформяне на годежа, когато един ден в седем сутринта в телеграфната станция се появи Лоренсо Даса и попита за него. Понеже още не беше дошъл, той го изчака отвън на пейката до осем и десет, като непрестанно сваляше от единия пръст и слагаше на другия тежкия златен пръстен с благороден опал, и щом го видя да влиза, позна веднага, че той е служителят от телеграфа, и го хвана за ръката.
— Елате с мен, младежо — каза му той. — Ние с вас трябва да поговорим пет минути като мъж с мъж.
Флорентино Ариса, позеленял като мъртвец, се остави да го водят. Не беше подготвен за тази среща, защото Фермина Даса не бе намерила нито възможност, нито начин да го предупреди. Ето какво се бе случило: предната събота сестра Франка де ла Лус, игуменка в колежа „Въведение Богородично“, бе влязла в час по космогония дебнешком като змия и надзъртайки тихомълком иззад рамената на ученичките, откри как Фермина Даса се преструва, че води записки, а всъщност пише любовно писмо. Това провинение според правилника се наказваше с изключване от училище. Извикан спешно в дирекцията, Лоренсо Даса откри капчука, през който изтичаше железният му режим. Вярна на силния си характер, Фермина Даса призна, че е писала писмото, но отказа да разкрие самоличността на тайния годеник, отказа да го стори и пред трибунала на ордена, който по тази причина потвърди решението за изключване. Заедно с това бащата претърси спалнята й, дотогава неприкосновено светилище, и в двойното дъно на една ракла откри пакетите с писма от три години, скътани с толкова любов, с колкото бяха писани. Подписът беше от ясен по-ясен, но Лоренсо Даса никога не можа да повярва, че дъщеря му не знае за тайния си годеник нищо друго, освен че е телеграфист и че обича цигулката.