Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Тя имаше средства за това. Освен реалните приходи от магазинчето и от кръвоспиращите превръзки, които стигаха за скромния й живот, бе умножила спестяванията си, като ги заемаше на клиентела от срамежливи новосиромаси, които приемаха високата лихва в замяна на нейната дискретност. Госпожи с царствени осанки слизаха от каретите пред вратата на галантерийното магазинче без неудобните гувернантки и слуги и като се преструваха, че купуват холандски дантели и ширити, залагаха, прохлипвайки, последните драгоценности от своя изгубен рай. Трансито Ариса ги измъкваше от затруднението с толкова почит към произхода им, че много от дамите си отиваха по-благодарни за уважението, отколкото за услугата. За по-малко от десет години тя познаваше като свои бижутата, толкова пъти откупувани и отново със сълзи залагани, а печалбата, превърната в чисто злато, беше скътана в една глинена делва под кревата й. Когато синът й реши да се жени, тя направи сметка и откри, че не само можеше да поддържа в изправност чуждата къща в продължение на пет години, но със същата хитрост и малко късмет би успяла може би да я купи, преди да умре, за да я остави на дванадесетте си внучета, които мечтаеше да има. Флорентино Ариса пък бе назначен временно като първи помощник-телеграфист и Лотарио Тугут искаше да го направи началник на телеграфната станция, когато той самият стане директор на Школата за телеграфия и магнетизъм, предвидена да се открие идната година.
Така че практическата страна на брака бе решена. Но Трансито Ариса сметна за благоразумни две последни уточнения. Първото: да установи кой всъщност е Лоренсо Даса, чието произношение ясно показваше произхода му, но за неговата самоличност и средства на живот никой нямаше определени данни. Второто: срокът на годеничеството да бъде дълъг, за да могат годениците да се опознаят добре в личен контакт, и да се спазва строго въздържание, докато и двамата не се почувствуват напълно сигурни в обичта си. Тя препоръча да изчакат до края на войната. Флорентино Ариса се съгласи годежът да бъде таен както заради съображенията на майка си, така и поради собствения си затворен характер. Съгласи се също и с по-продължителното годеничество, но крайният срок му се стори нереален, защото за повече от половин век независим мост страната не бе имала нито ден граждански мир:
— Ще остареем, докато чакаме — каза той.
Кръстникът му хомеопат, който случайно участвуваше в разговора, не смяташе, че войните са пречка за брака. Според него това бяха просто борби на бедняци, подкарвани като добитък от господарите на земята срещу босите войници, подтиквани от правителството.
— Войната е в планините — каза той. — Откак се помня, нас в градовете ни убиват не с изстрели, а с декрети.
Тъй или иначе, подробностите на годежа бяха уточнени в писмата през следващата седмица. Фермина Даса, по съвета на леля Есколастика, прие срока две години и пълната тайна и подсказа на Флорентино Ариса да поиска ръката й, когато тя завърши средното си образование — по време на коледните празници. Когато дойде моментът, ще уговорят формалната страна на годежа, според съгласието, което тя успее да получи от баща си. Междувременно те продължиха да си пишат все така пламенно и често, но без предишните страхове, и писмата придобиха тон на близост, който вече приличаше на съпружески. Нищо не смущаваше бляновете им.
Животът на Флорентино Ариса се промени. Споделената любов му даде увереност и сили, непознати досега, и се справяше толкова добре с работата, че Лотарио Тугут без никакви трудности успя да го назначи за свой заместник. По онова време проектът за Школа по телеграфия и магнетизъм бе претърпял провал и германецът посвети свободното си време на единственото, което истински обичаше — да свири с акордеона на пристанището, да пие бира с моряците и да завърши вечерта в хотела. Много време измина, преди Флорентино Ариса да разбере, че влиянието на Лотарио Тугут над това място за удоволствия се дължи на превръщането му в собственик на заведението, а освен това и в импресарио на пристанищните птички. Беше го купувал на части със спестяванията си от много години, но негов представител беше един кльощав, едноок човечец, с глава като четка и с толкова благо сърце, че да се чудиш как може да е такъв добър предприемач. А той наистина беше добър. Поне така се стори на Флорентино Ариса, когато предприемачът му каза, без да го е питал, че разполага с постоянна стая в хотела не само за задоволяване на проблемите от корема надолу, ако му се наложеше, но и за да има едно спокойно кътче за четене и за любовните си писма. И в продължение на дългите месеци, които оставаха до официалното сгодяване, той прекарваше повече време там, отколкото в службата и в дома си, и имаше периоди, когато Трансито Ариса го виждаше само като идваше да се преоблече.