Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
През август една нова гражданска война от многото, които опустошаваха страната вече половин век, заплаши да се разрази из целия район и правителството обяви военно положение и полицейски час от шест вечерта във всички области по карибското крайбрежие. Вече бяха възникнали някои безредици и войската си позволяваше всякакви злоупотреби с наказанията, но Флорентино Ариса беше толкова отнесен, че не знаеше какво става по света, и военният патрул го залови една сутрин на разсъмване да смущава целомъдрието на мъртвите с любовните си предизвикателства. По чудо се отърва от смъртна присъда по съкратената процедура, обвинен, че е шпионин, който изпраща сведения в ключ сол на корабите на либералите, вилнеещи из околните води.
— Какъв ти шпионин, какъв дявол — каза Флорентино Ариса, — аз съм само един беден влюбен.
Спа три нощи с пранги на глезените в карцера на местния гарнизон. Но когато го пуснаха, се почувствува измамен от краткостта на затвора и дори на стари години, щом в паметта му се объркваха толкова други войни, той продължаваше да мисли, че е единственият мъж в града, а може би и в цялата страна, влачил петфунтови окови поради любов.
Скоро щяха да се навършат две години на бурна кореспонденция, когато Флорентино Ариса в едно писмо само от няколко реда направи официално предложение за женитба на Фермина Даса. През последните шест месеца той бе пращал няколко пъти бяла камелия, но тя му я връщаше със следващото писмо, за да не се съмнява в готовността й да му пише и занапред, но без да се обвързва с годеж. Истината е, че винаги бе смятала получаването и връщането на камелиите за любовна игра и никога не й хрумна, че може да бъде кръстопът на съдбата й. Но когато дойде официалното предложение за женитба, тя се почувствува наранена от първата драскотина на смъртта. Обзе я паника, разказа всичко на леля Есколастика и тя пое отговорността да й даде съвета си с храброст и далновидност, каквито не бе имала на двадесет години, когато трябваше да решава собствената си съдба.
— Отговори му „да“ — каза й тя. — Макар и да умираш от страх, макар после да съжаляваш, защото е сигурно, че ще се разкайваш цял живот, ако му откажеш.
Но Фермина Даса бе толкова объркана, че, поиска известно време да помисли. Първо помоли за един месец, после за още един и пак за още един и когато и след четвъртия не бе отговорила, отново получи бялата камелия, но не само нея, както досега, а придружена с категорична бележка, че това е последната камелия: или сега, или никога. И тогава Флорентино Ариса на свой ред видя смъртта в лицето, защото същия следобед получи плик с парче хартия, откъснато от края на ученическа тетрадка, и с отговор само от един ред, написан с молив: „Добре, ще се омъжа за Вас, ако ми, обещаете, че няма да ме карате да ям патладжани.“
Флорентино Ариса не бе подготвен за този отговор, но майка му беше. Откакто преди шест месеца той й съобщи за първи път, че възнамерява да се жени, Трансито Ариса направи постъпки да наемат и другата половина на къщата, която дотогава споделяха с още две семейства. Това бе двуетажна сграда от XVII век, в която по времето на испанското владичество се помещавал тютюнев склад, а разорените й собственица се принудили да я дават под наем на части поради липса на средства за поддържането й. Едната част, където е било дюкянчето, гледаше към улицата; другата бе в дъното на настлания с плочки двор, където е била фабричката, а третата представляваше голяма конюшня, която сегашните наематели ползуваха общо за пране и простиране на дрехите. Трансито Ариса държеше първата част, която беше най-използваема и най-добре запазена, но пък най-малката. В помещението на някогашното дюкянче сега се намираше галантерийното магазинче с двойна врата към улицата, а до него — някогашният склад, проветряван само от една капандура, където спеше Трансито Ариса. Магазинът бе разделен на две половини с дървен параван и в задната част имаше маса с четири стола, която служеше едновременно за ядене и за писане; там Флорентино Ариса окачваше хамака, ако зората не го заварваше да пише. Мястото беше удобно за двама, но недостатъчно за още един човек, особено пък за госпожица от колежа „Въведение Богородично“, чийто баща бе възстановил като нова една къща в развалини, докато фамилии със седем титли си лягаха вечер обзети от ужас, че таваните можеха да се срутят връз главите им както спят. И ето че Трансито Ариса бе издействувала от собственика разрешение да заеме и галерията в двора, срещу добро поддържане на къщата в продължение на пет години.