Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Четенето се превърна за него в ненаситен порок. Откакто го научи да чете, майката му купуваше илюстрираните книги от скандинавски автори, продавани като детски приказки, но всъщност бяха най-жестоки и извратени истории за която и да било възраст. Още от петгодишен Флорентино Ариса ги рецитираше наизуст — в час и на училищните празници, но колкото и да бе свикнал с тях, страхът му не намаляваше. Напротив, изостряше се. Затова преминаването към поезията му се стори, като да бе попаднал в тих вир. Още в пубертета бе погълнал по реда на публикуването им всички томове от „Народна библиотека“ — Трансито Ариса ги купуваше от амбулантните книжари пред Портала на писарите, при които имаше всичко — от Омир до най-незначителния от местните поети. Но той не отбираше: четеше всеки получен том като предопределен от съдбата и всичките години на четене не му бяха достатъчни, за да узнае кое беше добро и кое не сред безброя прочетени книги. Ясно му беше единствено, че между прозата и поезията предпочита поезията, а от поезията предпочита любовните стихотворения, които запомняше наизуст, без да си го поставя за цел, още от втори прочит и толкова по-лесно, колкото по-добре римувани, мерени и сърцераздирателни бяха те.
Това беше първоизточникът на началните писма до Фермина Даса, в които се появяваха непипнати цели куплети от испанските романтици, и така продължи, докато животът не го принуди да се заеме с дела, по-земни от сърдечните терзания. Тогава вече бе пристъпил към сълзливите подлистници и други видове дори още по-кощунствена за времето си проза. Доби навика да плаче заедно с майка си над местните поети, които се продаваха по площадите и порталите в книжлета по две сентавос. Но в същото време можеше да рецитира наизуст най-отбрана кастилска поезия от Златния век. Въобще той четеше всичко, което попаднеше в ръцете му и по реда, в който попадаше, до такава крайност, че много след онези сурови години на първата му любов, вече не млад, той щеше да изчете от кора до кора двадесетте тома от поредицата „Съкровище на младостта“, пълния каталог на класиците, издавани от „Братя Гарние“ в превод, както и по-леките творби, които публикуваше дон Висенте Бласко Ибанес в библиотека „Прометей“.
Във всеки случай лудориите му в хотела на час не се сведоха само до четене и писане на трескавите писма, но и бе посветен в тайните на любовта без любов. Животът в хотела започваше след пладне, тогава приятелките му, нощните птички, ставаха от сън както майка ги е родила и когато Флорентино Ариса идваше от службата, попадаше сякаш в палат на голи нимфи, които кресливо коментираха тайните на града, узнати чрез изневярата на самите герои. В голотата си много от жените показваха следи от миналото: белези от удар с кама в корема, звезди от куршуми, бразди от любовни рязвания с нож, шевове от касапско цезарово сечение. На някои им довеждаха за през деня дечицата, злополучни плодове на младежко заинатяване или невнимание, и те ги събличаха още с влизането, за да не се чувствуват различни в рая на голотата. Всяка си готвеше ядене и Флорентино Ариса обядваше като никой друг, когато го поканеха, защото избираше най-хубавото от всяка. Това беше всекидневен празник, който продължаваше до привечер, когато голи се запътваха с песен към баните, услужваха си със сапуни, четки за зъби, ножици, подстригваха си една на друга косите, разменяха си дрехите, изписваха се като скръбни клоуни и излизаха на лов за първите си жертви в нощта. От този миг животът в къщата ставаше безличен, нечовешки и беше невъзможно да го споделиш, без да плащаш.
Откакто се запозна с Фермина Даса, Флорентино Ариса никъде другаде не се чувствуваше тъй добре, както на това място, защото само там не беше самотен. Нещо повече: взе да става единственото място, където се чувствуваше с нея. Вероятно по същата причина тук живееше една възрастна жена, изискана, с красива посребрена глава, която не участвуваше в естествения живот на голите птички и към която те изпитваха свято уважение. Един преждевременен годеник я довел тук в ранната й младост и след като й се наслаждавал известно време, я изоставил на произвола на съдбата. Но въпреки този позорен печат успяла да се омъжи добре. Когато останала сама, вече в напреднала възраст, двама сина и три дъщери си оспорвали удоволствието да я вземат да живее при себе си, но за нея нямало по-достойно място за живеене от този хотел на нежна разпуснатост. Постоянната й стая бе нейният единствен дом и това веднага я сближи с Флорентино Ариса, за когото тя казваше, че щял да стане мъдрец, известен в целия свят, защото бил способен Да обогатява душата си с четене в този рай на сладострастието. От своя страна Флорентино Ариса я обикна толкова много, че я придружаваше за покупки; на пазара и често прекарваше следобедите си в разговор с нея. Смяташе я за много веща в любовта, защото го осветли доста за неговата любов, без да се налага да й издава тайната си.