Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Една вечер се върна от разходка, поразена от разкритието, че човек може да бъде щастлив не само без любов, но и въпреки любовта. Това разкритие я смути, защото една от братовчедките й бе подслушала разговор на родителите си с Лоренсо Даса, който намекнал за идеята си да омъжи дъщеря си за единствения наследник на баснословното богатство на Клеофас Москоте. Фермина Даса го познаваше. Бе го виждала по площадите да разхожда съвършените си коне, наметнати с толкова богато извезани покривала, че приличаха по-скоро на одежди за литургия. Той беше елегантен и сръчен, имаше клепки на мечтател, които можеха да накарат и камъка да въздиша, обаче тя го сравни със спомена си за Флорентино Ариса, седнал под бадемите в градината, беден и кльощав, с книжка стихове в скута, и не откри и сянка на колебание в сърцето си.
През онези дни Илдебранда Санчес бълнуваше от щастие, защото бе ходила на врачка и бе потресена от ясновидството й. Уплашена от намеренията на баща си, Фермина Даса също отиде да се допита до нея. Картите показаха, че в бъдещето й няма никакви пречки за един дълъг и щастлив брак, и това предсказание й възвърна духа, защото тя не си и представяше, че голямото й щастие е възможно с друг мъж освен с нейния любим. Въодушевена от тази вяра, тя взе в свои ръце съдбата си. Така телеграфната кореспонденция с Флорентино Ариса престана да бъде концерт от илюзорни намерения и обещания и тръгна методична, практична и по-оживена от всякога. Определиха дати, договориха начини, обрекоха живота си на взаимната решимост да се оженят, без да се съветват с никого, веднага щом се срещнат където и да било и както и да било. Фермина Даса се смяташе така строго обвързана, че когато във Фонсека баща й позволи да отиде за първи път на бал за възрастни, тя счете за непочтено да приеме без съгласието на своя годеник. Същата вечер Флорентино Ариса играеше карти в хотела на час с Лотарио Тугут, когато му съобщиха, че спешно го викат на телеграфа.
Беше телеграфистът от Фонсека, който задържаше връзката чрез седем междинни станции, за да може Фермина Даса да поиска разрешение за бала. След като го получи, тя не се задоволи с простия утвърдителен отговор, ами поиска доказателство, че на другия край на линията действително предава Флорентино Ариса. По-скоро удивен, отколкото поласкан, той съчини следната парола: „Кажете й, че се кълна в коронованата богиня.“ Фермина Даса позна ответната парола и остана на първия си бал за възрастни до седем часа сутринта, когато трябваше набързо да се преоблече, за да не закъснее за утринна литургия. По това време на дъното на сандъка си тя пазеше повече телеграми и писма, отколкото й бе отнел баща й, и се бе научила да се държи като омъжена жена. Лоренсо Даса изтълкува тази промяна в поведението й като доказателство, че разстоянието и времето са я излекували от младежките й измишльотини, но не й продума за уговаряния от него брак. Отношенията им се бяха поизгладили и протичаха с официалната сдържаност, която тя бе наложила след изгонването на леля Есколастика. Това правеше съжителството им удобно и никой не би се усъмнил, че не се основава на взаимна обич.
През онези дни Флорентино Ариса й довери в писмата си, че твърдо е решил да извади за нея съкровището от потъналия галеон. Така си беше: идеята го бе осенила като полъх на вдъхновение в един слънчев ден, когато морето изглеждаше като покрито с алуминий поради невероятното количество риби, изкарани; на повърхността с лопен. Небето гъмжеше от птици, влудени от това изтребление, и рибарите трябваше да ги сплашват с греблата, за да не им оспорват плодовете от забраненото чудо. Употребата на лопен, който само замайваше рибите, бе забранена със закон още от колониално време, но рибарите продължаваха да го използуват и посред бял ден, докато не го замениха с динамита. Едно от развлеченията на Флорентино Ариса, докато Фермина Даса пътешествува, беше да наблюдава по кейовете как рибарите товарят в лодките си огромни мрежи зашеметени риби. В същото време банда хлапаци, които плуваха като акули, молеха любопитните да хвърлят монети във водата, за да ги вадят от дъното. Със същата цел хлапаците пресрещаха презокеанските кораби и изкусното им гмуркане бе описвано в безброй пътеписи в Съединените щати и в Европа. Флорентино Ариса ги познаваше открай време, още отпреди да срещне любовта, но никога не му бе минавало през ум, че те биха могли да извадят на повърхността съкровището от галеона. Идеята му хрумна именно този следобед и оттогава до завръщането на Фермина Даса, почти година по-късно, той имаше още една причина за бленуване.