Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
На Лоренсо Даса наистина му стигнаха само пет минути, за да изложи съображенията си, и то с такава обезоръжаваща искреност, че Флорентино Ариса се обърка. След смъртта на съпругата си той си бил поставил единствената цел да направи дъщеря си дама. Пътят към подобно нещо бил дълъг и несигурен за един търговец на мулета, който не знаел ни да чете, ни да пише и чиято слава на крадец на добитък била не толкова доказана, колкото широко разпространена в областта Сан Хуан де ла Сиенага. Запали пура на мулетар и се оплака: „По-тежко от лошото здраве е само лошата слава.“ Но, добави той, истинската тайна на състоянието, което натрупал, е, че ни едно негово муле не е работило толкова много и така целенасочено като него дори в най-суровите времена на войната, когато селата осъмвали изпепелени, а полята опустошени. Макар дъщерята да не знаела, че съдбата й е предрешена, тя винаги се държала като разпалена съучастничка. Била умна и последователна до такава степен, че научила баща си да чете веднага щом станала грамотна, и на дванадесетгодишна възраст се справяла с действителността толкова добре, че можела да управлява домакинството сама, без помощта на леля Есколастика. Въздъхна: „Тя е златно муле.“ Когато дъщерята завършила основното училище с отлични бележки по всички предмети и почетна грамота на заключителното тържество, той разбрал, че средата в Сан Хуан де ла Сиенага е тясна за бляновете му. Разпродал земите и добитъка си и се преселил с нови въжделения и със седемдесет хиляди златни песос в този западнал град със съмнителна слава, където обаче една красива жена, възпитана постарому, още имала възможност да се прероди чрез един заможен брак. Нахълтването на Флорентино Ариса било непредвидена пречка в този железен план. „Така че съм дошъл да ви отправя молба“, каза Лоренсо Даса. Намокри края на пурата в мастиката, всмукна веднъж, без да изпуска дима, и заключи с печален глас:
— Отстранете се от нашия път.
Флорентино Ариса го изслуша, като отпиваше на глътки мастиката, и бе така унесен в разкритията за миналото на Фермина Даса, че не бе и помислил какво ще каже, когато се наложи да отговори. Но моментът настана и той осъзна, че каквото и да кажеше, щеше да бъде против собствената му съдба.
— Вие говорихте ли с нея? — попита той.
— Това вас не ви засяга — отговори Лоренсо Даса.
— Питам ви — каза Флорентино Ариса, — защото ми се струва, че тя сама трябва да реши.
— Нищо подобно — възрази Лоренсо Даса, — това е мъжка работа и се урежда между мъже.
Тонът му стана заплашителен и един клиент от съседната маса се обърна да ги погледне. Флорентино Ариса заговори тихо, но с най-безпрекословната решителност, на която бе способен.
— Във всеки случай — каза той, — аз не мога да ви отговоря нищо, без да знам какво мисли тя. Това би било предателство.
Тогава Лоренсо Даса се облегна назад, клепачите му бяха зачервени и влажни, а лявото му око се завъртя в кръг и остана изкривено навън. Също понижи глас:
— Не ме принуждавайте да ви тегля един куршум.
Флорентино Ариса усети как стомахът му се изпълва с някаква студена пяна. Но гласът му не трепна, защото и той се почувствува осенен от Светия дух.
— Стреляйте — каза той с ръка на сърцето. — Няма по-голяма слава от смърт в името на любовта.
Лоренсо Даса трябваше да го погледне странично, като папагал, за да го види с изкривеното око. И не толкова изговори, ами по-скоро изплю сричка по сричка думите:
— Кур-вен-ско ко-пе-ле!
Същата седмица отведе дъщеря си на пътешествие на забравата. Не й даде никакво обяснение, а нахълта в спалнята й с мустаци, омацани от ярост, смесена със сдъвкан тютюн, и й заповяда да си стяга багажа. Тя го попита за къде заминават, а той отвърна: „За смъртта.“ Стресната от този отговор, който твърде приличаше на истина, тя опита да се възпротиви с куража от предишните дни, но той си свали каиша с тока от масивна мед, нави го на юмрук и така удари по масата, че отекна в къщата като изстрел. Фермина Даса много добре знаеше докъде може да стигне силата и яростта му, така че сви един вързоп с две рогозки и един хамак и събра в два големи сандъка всичките си дрехи, сигурна, че от това пътешествие връщане няма. Преди да се облече, тя се затвори в банята и успя да напише на Флорентино Ариса кратко прощално писмо на парче тоалетна хартия. После с лозарската ножица отряза дебелата си плитка чак от тила, нави я в една кадифена кутийка, извезана със сърма, и я изпрати заедно с писмото.