Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— О, невероятно е. Не знам коя ми харесва повече. Но сигурни ли сте, че не изглеждам като развратница в тях?
— Много са модерни — каза накрая дипломатично Порция. — Нека да отидем в хана и да намерим нещо за ядене; умирам от глад. После ще се върнем за роклите.
Фийби се намъкна в собствената си рокля с известно облекчение, връщайки се към нормалното. Порция и Оливия я хванаха подръка и я изведоха на улицата, преди да се бе разколебала.
Синовете на Руфъс Декатур налетяха на Катон, докато той прекосяваше преддверието.
— Къде е Порция? Знаете ли къде е отишла? — завикаха двамата в един глас.
— Нямам представа. Кога за последно я видяхте?
Той ги погледна с лека усмивка — въпреки цялата си недодяланост бяха доста привлекателна двойка палавници.
— О, страшно отдавна беше — осведоми го Люк. — Излезе заедно с Фийби и с Оливия, на коне, и казаха, че скоро ще се върнат. Обаче още я няма.
— На коне? Отишли са на езда? — Фийби доброволно качена на седло? Катон сви вежди. — Казаха ли къде отиват?
Тоби поклати глава.
— Ами ние не ги питахме.
— Е, сигурно няма да закъснеят. — Катон погледна през прозореца до входната врата. Минаваше пладне. — Ще ида в конюшнята да видя дали са казали на някого къде отиват.
Той тръгна към вратата с двете момченца подире си, съпровождани от радостно скачащата Джуно.
— И ние идваме — осведоми го съвсем ненужно Тоби. Стигнаха в конюшните точно когато малката кавалкада се прибираше. Той с радост констатира, че тримата войници на Декатур, които ги придружаваха, са добре въоръжени, но се запита защо не са взели хора от неговите.
— Къде бяхте? Момчетата започнаха да се безпокоят.
Фийби се бе вкопчила в талията на Порция и когато Порция слезе, Фийби нададе вик и се хвана за дъгата на седлото.
— Не ме оставяй тук, Порция! Това животно ще тръгне и ще ме отнесе!
— Не ставай глупава, Фийби — Катон посегна да охлаби мъртвата й хватка. — Хайде, слизай.
Фийби се подчини и веднага се стовари в ръцете му с такъв замах, че той се залюля назад, преди да застане устойчиво на краката си.
— О, благодаря, че ме хванахте — каза тя.
— Нямах особено голям избор — отбеляза той, усещайки закръглените й ръце, обгърнали врата му, и бързото дишане, което парна бузата му.
Изправи я на крака, но задържа за миг ръка на рамото й. Погледна я с изпитателно пламъче в очите.
Беше достатъчно близо и Фийби можеше да види леките гънчици около очите, бели на фона на загара, да усети миризмата на пушек по кожата му.
Порция заговори весело, надвиквайки лая на Джуно и възторжените крясъци на момчетата:
— Исках да видя някои от околните села, сър. Не познавам тази част от страната и като спря да вали, това ми се видя добра възможност.
Хората на Декатур не бяха склонни да я опровергаят. Ръката на Катон падна от рамото на Фийби и той се отдръпна.
— Колко време ще останете, милорд? — възвърна отново гласа си Фийби.
Той спря и се обърна да я погледне.
— Малко — отвърна. — Сега, след като Бейсинг Хауз се предаде, ще поработя известно време с Кромуел в главната квартира. В следващите седмици няма да се наложи да прекарвам много време у дома.
Сърцето на Фийби подскочи. Значи нищо нямаше да й попречи да изпълни съвета на Порция. Метна поглед към пакета, все още привързан на седлото на Порция.
После срещна и погледа й. Тя й намигна, сякаш прочела мислите й, и Фийби вдигна брадичка в отговор. Осмели се на всичко, за да спечелиш всичко.
— Трябва да направиш нещо с косата си — каза по-късно Порция, обикаляйки около Фийби като тигър, подушил плячка.
— Изглежда много невинна и наивна с тази панделка. Не върви с роклята.
Фийби хвана гъстата маса на тила си и я вдигна на темето, свивайки я на възел.
— Така ли?
— Да, точно така. — Порция започна да рови в кутийката на скрина. — Тук има само фуркети. Трябват ти гребени за да държат косата на място. Сребърни, ако имаш.
— О, аз имам — каза Оливия. — Бяха на майка ми. Чудя се дали ще мога да ги намеря.
— Добре, върви ги потърси, скъпа.
Оливия изхвърча и когато вратата се затвори зад нея, Фийби каза:
— Порция, страх ме е. Даяна никога не носеше такива рокли. Беше винаги толкова елегантна. Това не е много елегантно, нали?
Порция се замисли, навела глава настрани.
— Даяна не би могла да я носи — заяви тя накрая. — Това е друг вид елегантност, може да я носи само някой с твоите форми.