Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Едно от последствията на този неравен брак между богиня и човек е това, че целият блясък, цялото могъщество, свързани с божествената Тетида, отчасти осеняват и личността на Ахил. Същевременно образът му не може да не бъде трагичен: без да е бог, Ахил не би могъл нито да живее, нито да умре като повечето хора, като обикновен смъртен; но измъкването от обикновеното положение на човешкия род не прави от него божествено същество, обезпечено с безсмъртие. Съдбата му, която има стойност на образец за всички воини, за всички гърци от онези времена, продължава да ни поразява: тя пробужда в нас като отзвук съзнанието за това какво прави от ограничения, разкъсания, разделения човешки живот драма, в която неразделимо са смесени светлина и сянка, радост и болка, живот и смърт. Съдбата на Ахил, служеща за пример, е белязана от печата на двузначността. Тъй като е наполовина с божествено, наполовина с човешко потекло, той не може да застане изцяло нито на едната, нито на другата страна.
На прага на живота му, още от първите му стъпки, пътят, по който трябва да поеме, се разделя на две. Каквато и посока да избере да следва, ще трябва да се откаже от същностна част от самия себе си. Той не може едновременно да се радва на най-приятните неща, които животът под слънчевата светлина поднася на хората, и да осигури на личността си привилегията да разполага с тях завинаги, да не умира. Радостта от живота — това е най-ценното благо за ефимерните същества, това единствено, несравнимо с нищо друго благо, защото е едничко, защото веднъж загубено, не може да се получи отново — тази радост означава отказ от всякаква надежда за безсмъртие. Да искаш да си безсмъртен, това значи отчасти да приемеш да изгубиш живота си преди да си го изживял пълноценно. Ако Ахил избере, както желае старият му баща, да си остане у дома във фтия, в семейството си, на сигурно място, той ще има дълъг, спокоен и щастлив живот, изживявайки пълния цикъл на отпуснатото на смъртните време, чак до обкръжената от нежни грижи старост. Но колкото и блестящо да бъде съществуванието му, дори озарено от всичко най-прекрасно, което краткият престой на земята може да даде на хората, животът му няма да остави след себе си следа от блясъка си; щом като завърши, този живот се сгромолясва в мрака, в нищото. Едновременно с него героят изчезва изцяло и завинаги. Потъвайки в Хадес, без име, без лице, без памет, той е заличен, сякаш никога не го е имало.
Или пък Ахил ще направи противоположния избор: кратък живот и вечна слава. Той предпочита да замине надалеч, да напусне всичко, да рискува всичко, да се обрече предварително на смърт. Той иска да се числи към малкия брой избрани, които нямат грижа ни за удобства, ни за богатства, ни за обичайните почести, а искат да тържествуват в битките, в които залогът всеки път е собственият им живот. Сблъсъкът сред бойното поле с най-опитни противници означава да подложи самия себе си на изпитание в надпревара, в която всеки трябва да покаже какво представлява, да разкрие пред всички превъзходството си, което намира върховен израз във воинския подвиг и достига съвършенство в „прекрасната смърт“. В разгара на битката, в разцвета на младостта, с непокътнати мъжки сили, доблест, енергия, юношески чар, които няма никога да познаят разрушителното действие на старостта.
Сякаш за да засияе в чистотата на блясъка си, пламъкът на живота трябва да достигне такава интензивност на горенето, че да се изпепели още в мига на запалването. Ахил избира славната смърт, с непокътнатата красота на младия живот. Скъсен, орязан, осакатен живот и непреходна слава. Името на Ахил, приключенията му, историята му, личността му остават завинаги живи в паметта на хората, чиито поколения се сменят столетие след столетие, за да си отидат едно след друго в мрака и безмълвието на смъртта.