Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Слушай, Касим, нали не си забравил, че си върховен господар тук! Можеш да отпратиш всекиго, по всяко време, и никой няма да се осмели да те попита за причината. През изминалите месеци често съм го правил, така че хората няма да се чудят, ако изгониш от залата всички с изключение на немите стражи. А в последно време и те доста пострадаха от лошото ми настроение.
— Домашният арест ти действа на нервите, нали? — засмя се Дерек.
— Цели три месеца! — отговори с отвращение Джамил.
— Много добре. Значи вече знам как ще се справям с критичните ситуации. Но как ще управлявам прекрасното ти царство?
— Омар ще взема решенията. Когато отсъствам, той управлява държавата.
— Следователно ти смяташ да напуснеш палата?
— Точно така. Имам намерение да потърся Селим и смятам да поискам помощта на съименника му, султан Селим. Видели са Селим за последен път именно в неговия двор. Моите пратеници не бяха допуснати до султана, а той не обича да пише писма. Ще замина лично за Истанбул и оттам ще търся мястото, където се укрива Селим. Ако султанът не е осведомен за местонахождението му, шпионите му ще го открият. В това отношение никой не може да се мери с него.
— Чудя се как така отдавна не си заминал за Истанбул.
— Исках да го сторя, но Омар и съветниците ми се възпротивиха. Аллах да ми е на помощ, те са куп стари баби и умират от страх, когато изляза във външния двор, а камо ли извън палата. Проблемът е следният: сред тези стени работят повече от хиляда роби и е много лесно да бъдат подкупени няколко десетки. Те ще следят всяка моя крачка и ще съобщават на убийците какво възнамерявам да предприема. Не мога да изляза оттук дори преоблечен като жена. Атентаторите знаят всичко и търпеливо изчакват удобния случай.
— Вярно е. Лесно е да се наблюдава палат, който има само една главна порта.
Джамил кимна.
— Понякога проявяват нетърпение и пращат двама-трима негодници да ме убият в собствените ми покои. Последният проникна чак до спалнята ми, уби стражите пред вратата и се опита да стигне до леглото ми, пълзейки по пода. За щастие личните ми пазачи се оказаха по-умни от останалите и го сграбчиха, преди да посегне към мен.
— Но в двореца има стотици стражи!
— Повечето бяха упоени. Още не сме установили, как. Няколко бяха убити. Онези негодници са убили лъвовете ми, които се разхождат свободно, и са се покатерили през стените на третия двор.
Дерек с въздишка поклати глава.
— Мръсна работа е това, Джамил. Много ми се иска да изиграя някаква по-активна роля, за да я приключа, но щом смяташ, че е най-добре да заема твоето място, ще се опитам да ти угодя.
— Наистина ли ще го направиш?
— Точно това казах току-що, нали? Освен това моето правителство, макар и неофициално, ме помоли да сторя всичко, което е по силите ми, за да отклоня надвисналата над теб опасност. С риск да дам в ръцете ти коз за всички бъдещи преговори признавам, че английското правителство предпочита теб пред всички възможни наследници. Предполагам, че като разменям мястото си с теб, правя точно това, което Лондон е очаквал от мен.
— Ужасно е, че тези чужди консули са толкова добре информирани и съобщават всичко на правителствата си.
— Не знаят дори половината от онова, което им се иска, Джамил — отговори меко Дерек. — Но я кажи, дали да си оставя великолепна брада като твоята, или ти ще се обръснеш? — И той шеговито подръпна буйната брада на брат си.
— Май прекалих с надеждата, че ти също носиш брада — изстена Джамил. — Няма да имаш достатъчно време да се сдобиеш с такава като моята. Дано се смили Аллах, защото тази жертва е много тежка…
При вида на мрачното му лице Дерек избухна в смях.
— Хайде, братко, нима не виждаш колко добре ще изглеждаш без брада! — И потърка гладко избръснатата си брадичка. — Нито една дама не се е оплакала досега.
— Вярно е, изглеждаш по-млад от мен — установи замислено Джамил.
— И не мога да се спася от обожателки.
— Самохвалко — ухили се брат му. — Надали си се сблъсквал с проблеми като моите. Имам четиридесет и седем наложници.
— Само толкова ли? — осведоми се шеговито Дерек. — Преди смъртта си Мустафа е имал поне двеста.
— Той не се интересуваше, че повечето скучаят и чезнат от ден на ден.
Дерек любопитно вдигна вежди.
— Учудваш ме, Джамил. Аз съм англичанин и е естествено да се тревожа за подобни неща, но ти?
— Може би не сме толкова различни, дори след деветнадесет години раздяла.
— Вероятно си прав — съгласи се Дерек. — Но, щом заговорихме за жените — какво ще си помислят, като не потърся нито една?