Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Дрехите донякъде хвърлиха светлина върху бъдещето й. Собствените й одежди отдавна й бяха отнети, но тези изобщо не приличаха на тях. Ризата и сукманът бяха от грубо тъкана домашна вълна и прилягаха повече на прислужничка. Сукманът беше по-къс, отколкото някоя дама би си позволила да облече. За колан щеше да й служи сплетена кожа. В добавка имаше вълнени чорапи и платнени обувки. Бельо липсваше. Трябваше да навлече тези груби тъкани върху голото си тяло. Това постоянно щеше да й напомня за променилите се обстоятелства.
Трябваше да напусне и господарската стая.
Веднага щом преодоля сковаността на ръцете си, Роина се облече и сплете косите си. Енид й помаха да я последва.
Уорик седеше край голямата маса в салона. Слънчевите лъчи, които проникваха от високия прозорец, придаваха златист оттенък на тъмнорусата му коса. Въпреки че вече беше късно за закуска, купата и чашата за пиво все още бяха пред него. Той я погледна безизразно. Това й припомни за последния път, когато я беше видял гола в леглото му.
Това вече е минало, припомни си тя. Сега би издържала всичко, което беше намислил, само този кошмар да не се повтаря. Той обаче не я извика при себе си. Явно нямаше намерение да я информира за бъдещето й. Сигурно е толкова ужасно, че не му се иска да наблюдава реакцията й.
Някакво движение зад гърба му привлече вниманието й. Край огнището седяха няколко жени. Оставили ръкоделията си в скута, те се бяха втренчили в нея. Когато очите й се приспособиха към яркото слънце, видя, че повечето от жените са благороднички. Двете най-млади сред тях я гледаха намръщени. Толкова й беше познато това изражение…
Господи, Уорик има големи дъщери! Те не приличаха съвсем на него. Само намръщени, бяха типични дьо Шавий. Тогава би трябвало да има и съпруга! Коя съпруга обаче ще му позволи да завърже жена в дневната и да я насилва? Но мъж като Уорик дьо Шавий може да го направи! Роина искрено съжали съпругата му.
Когато една от жените стана, Роина зяпна. Милдред! Възможно ли е това?
От радост сърцето й щеше да се пръсне. Лицето й светна и тя направи крачка напред. Милдред извъртя поглед към Уорик, после седна и отново потъна сред останалите жени. Без да й каже и дума? Дори изражението й не се промени за поздрав! Роина не разбираше, докато самата тя не погледна Уорик. Усмихнатото му лице намекваше за ново отмъщение. Дали по някакъв начин не беше обърнал Милдред срещу нея? Това не е възможно! Но ето, Милдред няма намерение да разговаря с нея!
Гневът мигновено прогони радостта й. Вече се беше примирила с мизерните си одежди, но да я лиши от жената, която беше като втора майка за нея? Това вече беше нетърпимо! За един миг Роина забрави, че този насилник може да я хвърли отново в тъмницата, може да я бие, дори да я убие.
Тя се откъсна от ръката на Енид, качи се на подиума пред масата и застана точно срещу Уорик. Той си позволи само да вдигне вежда въпросително. Сякаш изобщо не забелязваше гнева й.
Роина се приведе напред и засъска тихо:
— Може да ми отнемеш всичко, Уорик! Но те уверявам, че до края на дните си ще се моля да се печеш вечно в пъкъла!
На устните му цъфна добре познатата й жестока усмивка.
— Трябва ли да се страхувам от една вече прокълната душа, момиче?
Роина стреснато отстъпи крачка назад. Тя току-що го беше проклела, а той се държи така, сякаш е назовала само името му! Тя кипеше, а той продължаваше само да се усмихва.
— Извинявай — присмя се Роина. — Трябваше да те нарека „негодник“!
Уорик скочи толкова бързо, че целият й гняв мигновено изчезна. Преди да е помислила да бяга, той се беше навел през масата и силно стискаше китката й.
— Господарю!
— Какво?
— Не довърши обръщението си към мен както подобава. Кажи „господарю“!
Значи няма да я убие за това, че го е нарекла негодник.
— Но ти не си мой господар!
— Сега съм и винаги ще бъда, момиче! Ще ти се наложи често да използваш това обръщение. Искам веднага да го чуя!
Би предпочела да отрежат езика й. Без съмнение Уорик разбра това. Придърпа я по-близо и произнесе тихо, но заплашително:
— Ще го кажеш! В противен случай ще наредя да донесат камшика. Наказанието ти ще бъде като на всеки, който отказва да се подчини.
Беше го изрекъл и щеше да го направи. Човек като него не се заканва напразно. Роина изчака няколко удара на сърцето си преди да процеди през стиснатите си зъби:
— Господарю.
Той веднага я пусна. Роина започна да разтрива китката си, а той седна. Изражението му изобщо не се беше променило, но след предизвикателството й беше очевидно, че е вбесен. След като я беше освободил, беше дръзнала да спори с него.