Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Със сигурност освен ум, ти липсва и мъдрост — отбеляза Уорик. — Сега се махай от очите ми, преди да съм те наказал за нахалните ти думи!
Роина побърза да се подчини, като дори не го погледна. Забърза към Енид и я последва към кухнята на долния етаж.
Обикновено се готвеше на двора, но напоследък беше модерно кухнята да се помещава в замъка. Особено в провинциите, където времето постоянно беше лошо. Във Фулкхърст за кухнята беше отделено огромното пространство, където би трябвало да бъде гарнизонът.
Из помещението сновяха най-малко двадесет човека. Вече се приготвяше вечерята. В огнището се въртеше половин теле. Около голямата маса готвачите белеха зеленчук, режеха месо, приготвяха сладкиши. Двама войника се хранеха прави, а няколко хубавички прислужнички флиртуваха с тях. Млекарката получи плесница, защото едва не разсипа ведрата с мляко. Бяха я изплашили двете кучета под масата. Тя изрита едното, но то не мръдна от мястото си край касапина. Слугите миеха съдовете от закуската. Пекарят мяташе нови хлябове във фурната. Двама здравеняци мъкнеха торби с брашно от мазето.
Кухнята беше обширна и затова в нея не беше горещо. Но от всички страни се издигаха пара и пушек. Роина забеляза това ужасена. Енид я заведе при жената, зашлевила млекарката. Тя беше руса и червендалеста, едра като мъж. Не беше крепостна селянка, а съпруга на главния готвач.
— Значи ти си онази от Къркбурой? — Мери Блу я огледа от глава до пети. Същото правеха и всички останали, макар и не така явно. — Говореше се, че в тъмницата е затворена една дама, но аз не вярвах. Ще ме наричаш „госпожа Блу“ и няма да ми нравиш физиономии, нито ще спориш с мен. Имам същите права като онази нафукана Милдред. Въпреки че се ползва с благоволението на господаря, за нея не бих си мръднала пръста. Ти няма да си толкова привилегирована, нали, драга?
— Всъщност съм в такова положение, че ако и ти започнеш да ме наказваш, сигурно ще умра — отговори горчиво Роина.
— Да те наказвам? — Мери се намръщи. — Ще го правя само ако го заслужиш. Хайде, на работа. Трябва да обиколя тези мързеливи повлекани, иначе няма да свършат нищо. По пътя ще ти обясня задълженията.
Роина попита заинтригувана:
— Значи няма да работя в кухнята?
Мери се разсмя сърдечно.
— Тук има достатъчно хора, а съпругът ми не обича моите жени да се мотаят наоколо. Той ненавижда мързеливите, а аз съм прокълната само с такива. Дори тази кучка Селия забравя заръките ми веднага, щом обърна гръб. Прави го, защото е любимката на лорд Уорик. Всеки знае това. Сега бих искала…
Изкачиха се по стълбите и влязоха в големия салон. По пътя Мери не преставаше да бърбори. Роина се страхуваше Уорик да не е още там, но го нямаше. Около огнището бяха останали няколко жени. Милдред също беше изчезнала.
— Аз не заповядвам на прислужничките на господарките — поясни Мери, като видя накъде гледа Роина. — Тази Милдред излезе голяма късметлийка.
— Отдавна ли е тук?
— Не, дойде с господаря. Защо? Да не я познаваш?
— Така е.
— Тогава стой далеч от нея. Сред хората в крепостта има йерархия. Като я направи прислужничка на двете си дъщери, лорд Уорик я постави най-високо. Но ти стоиш по-високо от слугите в кухнята, затова стой далеч и от тях. Ще имаш достатъчно приятелки сред моите подчинени. Ако слушаш мене, не прави тази Селия една от тях.
Роина изобщо не се интересуваше от „тази Селия“, дори и да беше любимката на Уорик. Беше загрижена повече за собствената си съдба. Знаеше, че ще бъде една от „жените“ на Мери, но не знаеше с какво ще се занимава.
Подозираше, че статусът й ще съответства на дрехите, които й бяха дали. Едно от първите неща, казани й от Уорик в Къркбурой, беше, че тя вече не е дама. Иронията беше в това, че самата тя беше пожелала да бъде проста крепостничка, за да не се избиват мъжете за имотите й. В бъдеше май трябва да внимава с желанията си.
Възпитанието и произходът й не можеха да бъдат заличени. И колкото и да му се искаше, Уорик не би могъл да я превърне в обикновена прислужничка. Но той можеше да се отнася с нея като с прислужница. Вече беше направил това, а тя беше безсилна да се противопостави. Като си помислеше, че би могъл да я хвърли отново в тъмницата и да я лиши от Джон Джифърд, можеше направо да се счита за щастливка при новата ситуация. Прислужницата може свободно да се движи.
Прислужницата спокойно може и да избяга!
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Тук ще прекарваш повече от времето си — заяви Мери, като отвори вратата на тъкачницата. Тя се намираше точно над големия салон.