Заключената стая

— И какво казаха те?

— Това, което са написали в донесението. Че от минутата, когато са разбили вратата, докато не са си отишли, в жилището са влизали само петима.

— Тоест, те. Гюставсон и двамата, които са отнесли тялото?

— Точно така

— Ти, разбира се, ги попита дали са погледнали под трупа?

— Естествено. Квастму каза, че е гледал. А Кристиансон е предпочел да стои по-надалеч.

Мартин Бек продължи натиска си.

— И според теб Квастму не е казал истината?

Рьон се смути.

"Щом веднъж си казал „а“ — помисли Мартин Бек, не се опъвай, ами кажи и „б“!

Рьон докосна лейкопласта на челото си.

— Не случайно ми бяха казвали, че да не дава господ да попадне човек при тебе на разпит.

— И все пак?

— Нищо, изглежда, че говореха истината.

— Извинявай, но може би ти все пак ще отговориш на въпроса ми?

— Не съм специалист по психология на свидетелите — каза Рьон. — Стори ми се, че Квастму казва истината.

— При теб нещата не се връзват — хладно отбеляза Мартин Бек. — От една страна, допускаш, че в стаята е имало револвер, а от друга страна, считаш, че полицаите са казали истината.

— Щом като няма друго обяснение, тогава какво?

— Не се сърди, Ейнар, аз също вярвам на Квастму.

— Но нали каза, че не си разговарял с него — почуди се Рьон.

— Нищо подобно не съм казвал. Аз разговарях с Квастму във вторник. Но за разлика от тебе нямах възможност да го разпитам човешки, в спокойна обстановка.

Рьон се засегна.

— С теб наистина е тежко да се разговаря.

Той извади от средното чекмедже на бюрото бележник. Прелисти го, откъсна един лист и го подаде на Мартин Бек.

— Вземи, може да ти потрябва — каза той. — Свярд съвсем неотдавна се е преместил тук, на Кунгсхолмен. Разбрах къде е живял преди това, но в този момент ме преместиха. Вземи.

Мартин Бек погледна листчето. Фамилия, номер на къщата, име на улицата — Тюлегатан.

— Благодаря ти, Ейнар.

Рьон замълча.

— Остани със здраве.

Рьон кимна.

Мартин Бек напусна кабинета и излезе от зданието на криминалната полиция. Крачейки бързо по Кунгсхолсгатан, той стигна до Кралския мост, пресече пролива, излезе на Свеавеген по Куигсгатан и свърна наляво.

Нямаше да е трудно да си подобри отношенията с Рьон: ще му каже добра дума, ще го похвали.

Каквото и да се каже, Рьон веднага е схванал, че под трупа би могъл да лежи револвер — твърде важно обстоятелство. Дали Квастму е огледал пода, след като са вдигнали тялото? И ако той не е направил това, какъв смисъл има да го разпитва? Той е обикновен полицай, след него се появява Гюставсон, той е по-старши по чин, криминалист е, така че неговите категорични изводи сваляха отговорността от полицаите.

А ако Квастму не е огледал пода, това променя работата изцяло. След като са отнесли тялото, полицаите са запечатали жилището и са си отишли. Но какво означава в дадения случай „да се запечата квартирата“?

Та нали, за да проникнат в нея, е трябвало да откачат вратата от пантите, като преди това твърде добре са я поразбили. Тъй че запечатването се е свело до това, че полицаите са прекарали едно въженце от рамка до рамка и са закачили стандартното картонче, на което пише, че съгласно еди кой си параграф входът е забранен. Празна формалност, тъй като при желание всеки би могъл да проникне в жилището и да изнесе каквото си пожелае — например огнестрелно оръжие.