Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— Сто и петдесет процента. Под този клиент нямаше нищо, освен отбрана колекция циномия мортуорум.
— Това пък какво е?
— Трупни червеи.
— Значи сте сигурни.
— Абсолютно.
— Благодаря — каза Мартин Бек.
И си тръгна. След него разговорът продължи още известно време.
— Добре го нареди — каза Арне.
— С какво?
— С това гръцко название. Защото тия баровци си мислят, че всички останали са годни само да разнасят разложени трупове.
Звънна телефонът. Арне вдигна слушалката, измърмори нещо и отново я сложи на мястото й.
— Да го вземе дяволът — каза той. — Пак обесник.
— Какво да правиш — скръбно въздъхна колегата му. — Се ла ви.
— Не обичам обесниците, честна дума. Какво се мотаеш там?
— Нищо, тръгваме.
Като че ли Мартин Бек беше изучил целия фактически материал, отнасящ се до странното самоубийство на Бергсгатан. Във всеки случай той имаше достатъчно ясна представа какво е направила полицията. Оставаше още една важна работа: да намери заключението на балистичната експертиза, ако такава изобщо е правена. Както и преди, той знаеше много малко за самия Свярд, макар и да беше взел мерки, за да събере нужните му сведения.
Бурните събития от сряда съвсем не засегнаха Мартин Бек. Той не чу нищо за банковите обири и за приключенията на специалната група. След посещението във вторник на жилището на Свярд той чак сега за пръв път се отправи към криминалната полиция. Там всички бяха заети с работите си и на никого не му беше до Мартин Бек. Тогава той се упъти към зданието на ЦПУ. И веднага, още в кулоарите, чу слух, който в първия момент му се стори просто смешен. Но след като поразмисли, се разстрои.
Изглежда, имат намерение да го повишат. Да го повишат? И какъв ще го направят?.. Началник на канцелария? Заместник-началник на ЦПУ по бита и хигиената?
Званието комисар от полицията му присвоиха съвсем неотдавна, през 1967 година, и той съвсем не разчиташе на по-нататъшно повишение. Тогава откъде идва този слух? Трябва да има някакви причини. Какви?
Мартин Бек можеше да допусне два мотива.
Първият: искат да го махнат от поста началник на отдел за разследване на убийства. Толкова много искат, че са готови да го засилят нагоре по бюрократичната стълба — най разпространения начин за разправа с нежеланите или откровено неугодни длъжностни лица. Вторият мотив му се струваше още по-правдоподобен. За съжаление той беше и по-унизителен за двете страни. Преди петнадесет месеца Мартин Бек едва не загина. Той беше единственият висш чин на съвременната история в шведската полиция, ранен от куршум на престъпник. Този случай предизвика много шум и поведението на Мартин Бек се изобразяваше като подвиг. Работата се състоеше в това, че полицията по съвсем обясними причини изпитваше остра нужда от герои, ето защо и заслугите на Мартин Бек се раздуваха извънредно много.
И тъй полицейското съсловие получи своя герой. А как трябва да се ознаменува това? Медал му дадоха още преди това. Значи, остава да го повишат.
Мартин Бек беше разполагал с достатъчно време, за да анализира събитията от онзи злополучен априлски ден на 1971 година и отдавна беше стигнал до извода, че тогава е действувал неправилно не само в морален, но и в чисто професионален смисъл. И той разбираше отлично, че до подобен извод са стигнали мнозина от колегите му. Беше получил куршума заради собствената си глупост. И заради това сега се канят да го назначат на по-висока и по-отговорна длъжност.
Цялата вечер във вторник той размишлява по този въпрос, но в сряда, щом влезе в кабинета си на Вестбергале, веднага превключи на делото Свярд. Седнал зад бюрото си, той анализираше с хладна и неумолима последователност материалите от следствието.
Делото, с което сега се занимаваше Мартин Бек, не засягаше професионалното му самолюбие. В неговия отдел процентът на успешните разследвания беше висок; това до голяма степен се дължеше на обстоятелството, че случаите в по-голямата си част не бяха сложни, виновните бързо се предаваха и признаваха вината си.
При това отделът за разследване на убийства беше много добре обзаведен с техника. В това отношение го превъзхождаше само полицията по безопасността, чието съществуване беше почти безсмислено, тъй като тя, както и преди, се занимаваше само със следене на комунистите, затваряйки упорито очите си за разните сортове фашистки организации, и за да не седи съвсем без работа, налагаше й се да измисля несъществуващи политически престъпления и въображаеми заплахи за сигурността на страната. Резултатите бяха смехотворни. Обаче полицията по безопасността представляваше тактически резерв за борба срещу нежеланите идейни течения, поради което не беше трудно да си представи човек ситуация, когато нейната дейност съвсем нямаше да изглежда смехотворна…