Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Но какво ти става? — запита ме тя. — Повече от сто пъти си ми казвал, че тази концесия, закупена от нашия прадядо, би трябвало да струва днес огромна сума, няколко милиона.
— Безсъмнено — отговорих, потискайки една въздишка.
— Какво ти пречи да я използваш? Представи си — добави тя, — няколко дена след бягството на нотариуса Лора настоя да изтегли тази концесия, която не исках да запазя у себе си, а я поверих на този гаден адвокат X… Така че по чудо тя не е загубена, чудо, което ти дължиш единствено на сестра си.
Майка ми можеше да говори така колкото си иска, аз вече не я слушах, мислех какво трябва да направя.
— А, така ли! — възкликна майка ми, разтърсвайки ръката ми. — Спиш ли?
— Не — отговорих, трепвайки, — не бих имал нищо против да видя тази прословута концесия.
— Ето я, братко — ми каза Лора, подавайки ми я.
Беше наистина тя, познах я от пръв поглед. Два дена по-късно, след като си взех едногодишен отпуск, се качих в Хавър на кораб за Съединените щати. Бях се снабдил с препоръчителни писма за най-влиятелните и най-високопоставени личности в Съединените щати и Мексико. В тези две републики бях посрещнат много сърдечно и радушно. Както научих, недостойният ми родственик се бе опитал да се възползва от концесията, която бе фалшифицирал.
Бе образувал съдружие от опозорени хора, замесени в нечисти афери, начело на което бе поставил един голям шарлатанин, който се представял под името граф фон Щерниц, прусак, както ми казаха, по време на френската експедиция в Мексико служил като шпионин на мексиканците и французите, мамел и предавал и двете страни, които го обявили извън закона и го осъдили на смърт. Пуснали на борсата акции и ги лансирали умело, те се котирали износно, но тази долна машинация била разкрита в самата борса, съдружието рухнало. Било наредено братовчед ми и така нареченият граф фон Щерниц да бъдат арестувани, те успели да се укрият в прериите на Далечния запад, обичайно убежище за всякакви отрепки на цивилизацията. Оттогава не се чува вече нищо за тези негодници.
Изглежда, че концесията, закупена от прадядо ми, отдавна е била разработена и там са били построени три значителни града. Правителството във Вашингтон се отнесе изключително радушно с мен, призна валидността на документа ми за поземлената концесия, предложи ми сума от два милиона и друга концесия, голяма колкото тази, за която претендирах, в златоносните земи на бившата мексиканска провинция Аризона, с единственото условие да образувам сериозно сдружение, на което да бъда ръководител. Моето задължение е да развия незабавно концесията, да разработя земята, да създам селища, в които да живеят моите работници и колонисти, да построя укрепления и да гоня с всички средства индианците бравос и бандитите, които върлуват в целия този край.
Правителството във Вашингтон обещаваше да ми достави под пазарната цена оръжие, боеприпаси, дрехи и провизии, за да въоръжа, облека и храня войска от най-малко осемстотин души, привикнали да воюват и добре екипирани; те ще бъдат наети от мое име, ала заплащани от Съединените щати и всъщност на служба на великата северна република.
Тези условия ми се сториха изключително изгодни. Вслушвайки се обаче в някои забележки на приятеля си Безследни, аз се обвързах условно с правителството във Вашингтон, тоест поисках отсрочка от шест месеца, преди да подпиша договора, който ми предлагаха, за да изуча подробно Аризона и да си съставя точна представа за тази страна, която не познавах. Исках да проуча терена и да разбера дали този край може да се колонизира, защото исках от правителството във Вашингтон чисто и просто в този край да придойдат заселници, да се настанят там здраво и така да изтръгна тази великолепна област от варварството.
На този въпрос не биваше да се гледа леко, напротив, той изискваше сериозни размишления, за да се доведе до благополучен край. Аризона е обширна и все още почти непозната. Между нас казано, господа, въпреки огромните изгоди, които това начинание ще ми донесе след няколко години, аз се колебая да го започна, защото вече предугаждам почти непреодолими трудности. Пък и като офицер във френската армия всичките ми роднини и влеченията на сърцето ми са във Франция. За нищо на света не бих се съгласил да се настаня в Америка, дори и да ми предложат тонове злато.
Вероятно ще се задоволя с двата милиона, предлагани ми от Съединените щати, което е много добра сума, без да си навличам усложнения, които може да станат непреодолими и от които не ще успея да се измъкна с чест, ако изобщо се измъкна някога.