Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
Завърших Сен Сир втори по успех, а братовчед ми — с последните. Омразата му се засили. Някаква зла орисия тегнеше над този млад човек: в нищо не му вървеше, всичко се обръщаше против него, в дъното на душата си той ме упрекваше за този кутсузлук. Постъпихме заедно в четвърти драгунски полк, аз стигнах до чин командир, а братовчед ми си остана лейтенант. Привидно бяхме все още в добри отношения, но разликата в чиновете ни разделяше повече, отколкото можех да предположа. Аз исках да променя това неприятно положение, помолих да ме прехвърлят в Африка, с една дума, да се преместя. Министърът на войната, с когото споделих желанието си, ме изпрати във втори спахийски полк. Два месеца след пристигането ми в Африка по повод на не знам какъв грабеж, виновниците за който трябваше да накажа, бях произведен в подполковник.
За моя голяма изненада братовчед ми беше тоя, който ми донесе заповедта. Той беше назначен за капитан, губернаторът на Алжир го бе прикрепил към себе си в качеството на адютант.
Братовчед ми не знаеше какво съдържа писмото, което ми връчваше. Когато научи, позеленя и ми хвърли поглед, от който потръпнах, толкова беше изпълнен с омраза.
При експедицията в Мексико31 бях придаден към първия отряд, който замина за Санта Крус. Изтекоха седем-осем месеца. Един ден в Мосела, където бях комендант на града, за голямо мое учудване видях, че пристига моят братовчед, по-мрачен от всякога. Той ми направи големи комплименти, престараваше се да ми засвидетелства своето приятелство, но си оставаше капитан. Когато бе дадена заповед армията да се съсредоточи срещу Мексико, моят братовчед внезапно изчезна и бях принуден да докладвам това на маршал Базен, началник на експедицията. Гаспар дьо Мовер бе дезертирал с оръжието и багажа си. Пристигнах във Веракрус десет минути преди да отплавам за Франция, и Безследни, когото познавате, тоест Жан Берже, канадец, предан на моето семейство, ми връчи едно писмо.
— От кого е това писмо? — го попитах.
— От господин Дьо Мовер — ми каза той.
Прочетох писмото, беше кратко, братовчед ми признаваше омразата си към мен и ме предупреждаваше, че откраднатата концесия, този израз беше написан ясно, че тази концесия най-после е станала негова собственост и че е взел мерки да не мога да я видя вече. Бях поразен, не разбирах нищо от това писмо: как братовчед ми си е присвоил тази концесия, която бях поверил на майка си? Но времето течеше, трябваше да се действа, дадох подробни напътствия на Безследни, подписах му напълно редовно пълномощно да ме замества във всичко и за всичко, уверих го, че ще му пиша от Франция, че вероятно скоро ще се върна пак в Мексико и че най-напред ще се срещна с него. Той ми даде адреса си при Трите реки и аз се качих на кораба.
Искам да заявя, че всичко, което трябваше да се направи, Безследни го извърши така умело, така изискано и с такова познаване на спорните въпроси, каквото не подозирах у него и което много ме учуди.
— Че защо не? — прекъсна го доктор Герен с насмешлив глас. — Та Безследни е нормандец по произход, добро, породисто ловджийско куче.
Тази остроумна забележка разсмя всички, генералът продължи разказа си, които господа Сандовал слушаха с много сериозно внимание.
— Доста се колебах как да действам по-нататък по този въпрос, но разсъдих и малко по малко се примирих с тази срамна кражба. Пътуването бе възвърнало хладнокръвието ми. Когато слязох във Франция, вече почти не мислех за тази неприятна работа, но пристигайки в Париж, научих една новина, която ме порази: майка ми бе оставила малкото си състояние, най-много двеста и петдесет хиляди франка, в ръцете на своя нотариус въпреки съвета, който й бях давал много пъти, да купи рента. А се бе случило така, че нотариусът, на когото бе поверила състоянието си, бе изчезнал внезапно, отмъквайки всички пари на клиентите си. За късо време майка ми се бе оказала напълно разорена, а също и сестра ми, чиято зестра от осемдесет хиляди франка бе потънала при това „корабокрушение“.
Положението на майка ми и сестра ми беше много критично, а заплатата ми като полковник — недостатъчна дори за скромно преживяване на тези две същества, върху които бях съсредоточил цялата си обич. Майка ми беше отчаяна, съжаляваше, че не се е вслушала в съветите ми, но беше много късно, злото беше сторено и оставаше почти непоправимо. Тогава с ядни сълзи съжалих за кражбата, извършена от моя подъл братовчед. Скърбях, без да смея да говоря на майка си за загубването на концесията, която може би щеше да ме спаси.
За моя голяма изненада майка ми първа ми заговори за тази концесия, като обеща да се опита да получи нещо. Аз я изгледах смаяно, което я обезпокои.
31
Мексиканската експедиция (1861 — 1867) — въоръжена интервенция на Франция, Испания и Англия срещу републиканското правителство на Бенито Хуарес. — Б. пр.