Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Виждате ли, господин Сайръс, докато си нямаме една-две ловджийски пушки, все ще ни липсва оръжие.
— Разбира се, Пенкроф — отвърна дописникът, — но това зависи само от вас! Намерете ни желязо за цевите, стомана за спусъка, селитра, въглен и сяра за барута, живак и азотна киселина за капсулите и накрая олово за патроните и Сайръс ще ни направи прекрасни пушки.
— О! — обади се инженерът. — Сигурно ще намерим всички тия неща на острова, но едно огнестрелно оръжие е тънка работа и изисква много точни инструменти. Все пак ще видим по-късно.
— Защо ни трябваше — затюхка се Пенкроф. — Защо ни трябваше да изхвърляме от коша всичкото оръжие, което бяхме взели със себе си, та чак и джобните си ножчета!
— Ако не ги бяхме изхвърлили, Пенкроф, нас балонът щеше да ни изхвърли вдън морето! — възрази Хърбърт.
— Истина е това, момчето ми! — отвърна морякът.
После друго му мина през ума.
— Мисля си — добави той — как ли са се стъписали Джонатан Форстър и другарите му, когато на другата сутрин са видели, че на площада няма нищо и че балонът е отлетял!
— Хич не искам и да зная какво са си помислили! — каза дописникът.
— Но на мене най-напред ми дойде тая мисъл в главата! — заяви самодоволно Пенкроф.
— Прекрасна мисъл, Пенкроф — отвърна засмян Джедеон Спилет, — тя ни докара тука.
— Предпочитам да бъда тук, отколкото в ръцете на южняците — извика морякът, — още повече, че господин Сайръс се съгласи да ни придружи!
— И аз, да си призная, съм на същото мнение! — отвърна дописникът. — Че какво ни липсва тук! Нищо!
— Или по-скоро… всичко! — добави Пенкроф, който щеше да се пръсне от смях, а широките му рамене се тресяха. — Но все някой ден ще намерим начин да се измъкнем!
— И по-скоро може би, отколкото предполагате, приятели — намеси се тогава инженерът, — стига остров Линкълн да не е много далеч от някой населен архипелаг или континент. Най-много след час ще знаем вече това. Нямам карта на Тихия океан, но помня много ясно южната му част. Според ширината, която получих вчера, остров Линкълн се намира на един паралел с Нова Зеландия на запад и с чилийското крайбрежие на изток. Но разстоянието между тия две земи е най-малко шест хиляди мили. Остава значи да определим на коя точка в тая грамадна морска шир се намира нашият остров и след малко дължината ще ни покаже това в доста голяма точност, предполагам.
— Нали архипелагът Помоту е най-близо до нас по ширина? — попита Хърбърт.
— Да — отвърна инженерът, — но от него ни делят повече от хиляда и двеста мили.
— А там? — попита Наб, който следеше извънредно внимателно разговора, и посочи с ръка на юг.
— Там, нищо — отвърна Пенкроф.
— Нищо наистина — добави инженерът.
— Е, Сайръс — попита дописникът, — ако остров Линкълн се намира на двеста-триста мили от Нова Зеландия или Чили?…
— Тогава — отвърна инженерът, — вместо да строим къща, ще построим кораб и бай Пенкроф ще се наеме да ни изведе…
— Разбира се, господин Сайръс — прекъсна го морякът, — готов съм да ви стана капитан… веднага щом намерите начин да построите кораб, достатъчно здрав, за да плава по море.
Наблюдателите се намираха тогава на шест мили от Комините, близо до ония дюни, където откриха инженера след тайнственото му спасяване. Спряха на това място и приготвиха всичко за обед, защото беше единадесет и половина.
Докато траяха тия приготовления, Сайръс Смит подреди всичко за астрономическите си наблюдения. Той избра на брега едно много чисто място, напълно изравнено от отлива. Нямаше значение дали дългата шест стъпки пръчка, която забиха в пясъка, се издигаше отвесно. Напротив, инженерът даже я наклони малко на юг, с други думи, на противоположната страна на слънцето, тъй като не бива да забравяме, че преселниците на остров Линкълн виждаха лъчезарното светило да описва дневния си път над северния хоризонт, а не над южния, по простата причина, че островът им се намираше в Южното полукълбо.
Когато сянката достигнеше най-малката си дължина, щеше да бъде точно обед и достатъчно беше да се проследи нейният край, за да се забележи кога, след като е намалявала постепенно, тя щеше пак да започне да се удължава. С наклоняването на пръчицата към срещуположната страна на слънцето Сайръс Смит удължаваше сянката й и така нейните изменения можеха да се установят по-лесно.
Когато видя, че е вече време, Сайръс Смит коленичи на пясъка и започна да отбелязва с малки колчета, които забиваше в пясъка, последователното намаление на сянката.
Дописникът с хронометър в ръка беше готов да отбележи часа, щом сянката стигнеше най-малката си дължина. Освен това Сайръс Смит извършваше наблюдението си на 16 април, ден, в който истинското и средното време се смесват, а часовникът на Джедеон Спилет показваше точно истинския час във Вашингтон, което щеше да опрости изчисленията.