Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Другите съвсем не споделяха настроението й. Аманда се радваше на присъствието на Лиарин, защото развесели не само Аштън, но и нея. Колко добре си подхождаха двамата! Лиарин беше толкова красива и женствена, колкото Аштън бе представителен и мъжествен, и те изглеждаха по-добре заедно, отколкото поотделно. Наистина съвършена двойка.
Аманда размени радостна усмивка със сестра си и двете се разбраха без думи. Единственото, за което можеше да се съжалява, бе, че Лиарин така късно се присъедини към техния семеен кръг.
Когато съобщиха, че масата е сложена, Аштън заведе жена си до мястото, определено за господарката на дома. Никой не предложи да придружи Марелда, така че тя трябваше да отиде сама до трапезарията. Разкъсваше я люта ревност, като гледаше как Аштън слага ръка върху тънката талия на Лиарин. Вбесена, тя отпрати Уилис и остана права до стола си, очаквайки Аштън да й се притече на помощ. Когато той най-сетне й дръпна стола, тя уж случайно изпусна носната си кърпичка. Почака, докато той се наведе и го докосна с гърдите си. Лиарин видя малката сцена и се убеди, че Уилабел беше казала истината. Марелда искаше да привлече Аштън и явно никак не бе придирчива в избора на средства.
— Радваме се, че сте сред нас, мила — каза Аманда, като спря за миг до стола на Лиарин и я докосна леко с ръка.
— Да, наистина — присъедини се леля Дженифър.
Искрената им добронамереност трогна Лиарин. Тя примигна, за да скрие внезапната влага в очите си и се усмихна смутено.
— Благодаря ви.
През цялата вечер Марелда имаше повод за страхове и ревност. Макар че тълкуваше стеснителността на Лиарин като хитрост и лукавство, и я наблюдаваше с очите на змия, дебнеща жертвата си, не успя да намери недостатък, за който публично да подиграе съперницата си. Мисълта, че отсега нататък ще бъде все така, не й даваше мира. Не можеше да не се забележи готовността на семейството и на прислугата да приемат червенокосата като жена на Аштън.
Към края на вечерята Лиарин почувства, че силите започват да я напускат и помоли да я извинят. Аштън също стана, за да придружи жена си до стаята, без да го е грижа за погледите на Марелда. Лиарин залиташе леко и Аштън спря във фоайето, за да я вземе на ръце. Забеляза, че лицето й се изкриви от болка.
— Извинявай, мила — каза той. — Някоя рана ли докоснах?
— Няма нищо — увери го бързо тя. — Само един белег на гърба.
Тя се сгуши на гърдите му и го прегърна през шията. Усещането беше разтърсващо. Бузите й пламнаха, постепенно започна да разбира защо Марелда не се отказваше от него. Представата, че е съпруга на този мъж, вече не изглеждаше толкова неприятна.
Аштън си спомни, че Уилабел му беше споменавала за белега по гърба на Лиарин.
— Спомняш ли си откъде имаш тази рана?
Тя повдигна рамо.
— От сблъскването, предполагам.
— Уилабел каза, че приличало на следа от камшик. Спомняш ли си подобно нещо?
— Не, нищичко. И не мога да си представя, защо някой би го направил.
— Искаш ли да ми покажеш мястото? — попита Аштън. Тя го погледна изненадано и малко недоверчиво. Той се усмихна. — Просто съм любопитен, скъпа.
Лиарин му върна усмивката:
— Можехте да измислите и по-убедителен довод, сър.
— Не съм забравил, че имате много хубав гръб, мадам, и ще е радост за мен пак да го видя. — Той блъсна вратата на спалнята и пренесе жена си през прага. — Спомням си, че всяка част от тялото ти е изключителна. — Желанието в очите му почти й отне дъха. — Ти си тъй нежна, тъй женствена…
Тя побърза да заговори за друго:
— Страхувам се, че ви се натрапих тази вечер. Откъснах ви от семейството и от гостенката ви.
— Напротив, аз съм ти задължен, защото ми даде повод да се измъкна от тях.
Тя му хвърли дяволит поглед.
— Мислех, че играта на мис Рус ви харесва.
Очите на Аштън погалиха бюста й и заблестяха:
— Виждал съм и по-вълнуващи прелести от тези на мис Рус.
Усети как тя се изчервява под пронизващия му поглед и потръпва силно.
— Вече може да ме пуснете…
Въпреки че стомахът му се свиваше от възбуда, Аштън продължи да се държи безупречно и положи Лиарин върху оправеното легло под балдахина.
— Ето ни пак, мадам, невредими и без повече синини в леглото. Мисля обаче, че през нощта ще ви бъде горещо с тези дрехи. Да ви помогна ли да ги свалите?
Тя се усмихна развеселено:
— Благодаря, ще почакам Уилабел.
— Как? Отхвърляте тези покорни ръце? Мадам, един мъж има право да услужи на жена си. — Белите му зъби блеснаха в широка усмивка. — Обещавам да се държа като джентълмен.
Лиарин вдигна вежди недоверчиво.
— Ето един женен джентълмен, който се отнася сериозно към правата си.