Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Явно нямаше да миряса и да престане да й подхвърля хапливи забележки, като един истински професионалист, сам и непоклатим. Тя прие, че няма право да знае всичко за него, въпреки че беше му спасила живота, но много й се искаше да знае доколко бе постъпила правилно. Въпреки че беше действала според инстинктите си, несигурността я гризеше отвътре. Да не би да беше спасила агент — предател? Враг на страната й? Какво щеше да прави, ако се окажеше, че бе така? А най-лошото беше, че усещаше безспорно и нарастващо привличане към него, въпреки разума си. Сейбин не каза нищо повече, а и Рейчъл не отвърна на провокацията му относно това, че бил без дрехи, когато тя го бе намерила. Рейчъл погледна Джо и отиде да отвори мрежестата врата.
— Махам се от горещината. Ако искаш да останеш тук, рискуваш с Джо.
Сейбин я последва вътре, загледан в стройния й гръб. Безспорно беше ядосана, ала и той беше притеснен. Искаше му се да я насърчи, но истината беше, че колкото по-малко знаеше тя, толкова по-безопасно беше за нея. В сегашното си състояние просто нямаше как да я защити. Фактът, че Рейчъл го прикриваше, като съзнателно излагаше себе си на опасност, въпреки че подозренията и не бяха далеч от истината, пораждаше в него някаква нежелана промяна. По дяволите, помисли си Сейбин, отвратен от себе си, всичко в нея пораждаше промяна в него. Той вече познаваше мириса на плътта й и нежното, изненадващо интимно докосване на ръцете й. Все още усещаше тялото й до себе си и му се искаше да се протегне и да я привлече към себе си. Никога не беше изпитвал потребност от близостта на друго човешко същество, освен в случаите, когато правеше секс. Погледна голите й стройни нозе и нежно закръглени бедра. Усети в себе си доста силно сексуално привличане, като се имаше пред вид общото му физическо състояние. Опасността беше в това, че мисълта да легне с нея в мрака и просто да я прегръща, беше толкова привлекателна, колкото и да я има.
Облегна се на касата на вратата и я наблюдава, докато тя бързо свърши с миенето на съдовете. Движенията й бяха бързи и някак грациозни, дори когато се занимаваше с домакинска работа. Всичко беше организирано и логично. Не беше от суетливите жени. Дори дрехите й бяха обикновени и семпли, въпреки че бежовите й шорти и синята памучна риза нямаха нужда от никаква украса, освен от меките женствени форми под тях. Сейбин отново си представи съблазняващите го форми, сякаш познаваше голотата й, сякаш вече я беше обладал.
— Какво си се втренчил? — попита Рейчъл, без да го погледне. Усещаше погледа му, както би усетила и допира му.
— Извинявай — не й отговори, ала се съмняваше, че тя наистина се интересува. — Ще си лягам. Ще ми помогнеш ли за пуловера?
— Разбира се — Рейчъл избърса ръцете си в една кърпа и влезе в спалнята преди него. — Нека първо сменя чаршафите.
Обзе го умора, щом се облегна на тоалетката, за да облекчи тежестта върху левия си крак. Рамото и кракът му пулсираха, но тъй като болките не бяха неочаквани, не им обърна внимание. Истинският проблем беше липсата на сила. Ако нещо се случеше, не би могъл да защити нито Рейчъл, нито себе си. Дали да остане тук, докато се възстанови? Замисленият му поглед се закова на нея, докато тя постилаше чисти ленени чаршафи на леглото. Прехвърли през главата си всички възможни алтернативи, които бяха изключително ограничени. Нямаше пари, нямаше документи и не смееше да се обади да дойдат да го вземат, защото нямаше представа доколко бюрото беше замесено или на кого можеше да има доверие. Не беше в състояние да направи каквото и да било по какъвто и да било начин. Трябваше да се възстанови, защо не и тук. Малката къщичка имаше своите предимства: кучето отвън беше дяволски добра охрана, ключалката беше здрава, имаше храна и му оказваха медицинска помощ. Освен това и Рейчъл беше тук.
Да я гледа му беше лесно. Можеше да се превърне в неконтролируем навик. Тя беше стройна и в добро здраве, с меден тен, от който кожата й изглеждаше чувствена. Косата й беше гъста, права и лъскава, тъмнокафява, без никакви светли и топли оттенъци. Изглеждаше сребриста. Подхождаше на големите й ясни, езерно сиви очи. Не беше висока, малко по-ниска от среден ръст, ала ходеше толкова изправена, че създаваше впечатление на висока жена. Беше мека, със закръглени гърди, които се сгушиха в дланите му.
По дяволите! Образът беше толкова истински, толкова силен, че не го оставяше на мира. Ако беше сън, предизвикан от треската, то това беше най-истинският сън, който някога бе имал. Но ако наистина се беше случило, кога и как беше станало? През по-голямата част от времето той е бил в безсъзнание, а в миговете, когато е бил буден, не е бил на себе си от треската. Ала продължаваше да изпитва усещането как ръцете й галят тялото му с откритата интимност на любовници. Или наистина бе я докоснал, или въображението му се бе развихрило.