Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
— Може би нещо, свързано с разработването на нови продукти — кимна Шон. — „Медтек“ и „Кауфман“ са високотехнологични компании, които винаги трябва да са на гребена на вълната. Печалбите им идват от това, че са с едно рамо пред конкурентите си.
— Да — съгласи се Скот и започна бързо да записва нещо.
Шон почука с пръст бележника му и каза:
— Говори с президента на „Медтек“ и виж дали има представа за какво става дума. Името му е Шмитърс.
Скот кимна.
— Какво се случи след това? — подкани го Шон.
— Уплаших се и реших да се откажа.
И Ромеро го притиснал. На сцената се появява големият лош вълк. Шефът на Ромеро — най-големият, най-злият чернокож кучи син в галактиката, щял да ги изяде и двамата, ако не получел каквото иска. Славел се със склонността да убива по особено мъчителен начин всеки, който му се изпречел на пътя. Когато Бъргър разказваше това, гледаше с широкоотворени, вярващи очи, като дете, на което са казали, че пристига Дядо Коледа.
— Ромеро спомена ли името на този негър? — попита Скот. Шон се отдръпна леко назад, защото знаеше, че Бъргър ще изплюе камъчето.
Между Скот и клиента му трябваше да се изгради атмосфера на доверие.
Изглежда Бъргър имаше нужда колкото от адвокат, толкова и от майка.
Той изведнъж се втренчи в Скот, като че ли гледаше малоумен.
— Шегуваш ли се? Не само, че не ми каза името, но не исках и да го знам. „Дай му каквото иска и се махай“ — това си мислех тогава.
Започнал да проучва в службата си и скоро установил, че документацията за „Кауфман Индъстриз“ се намира в кабинета на президента.
— Не беше трудно да се добера дотам. Знаете какви са ключалките на старите шкафове. Дръпнах малко по-силно и се отвори. Папките вътре бяха подредени по азбучен ред и не беше никакъв проблем да открия „Кауфман“. — Бъргър направи движение с пръсти, сякаш отмяташе въображаеми папки.
След това разказа за самото убийство. Слязъл във фоайето, където бил старият пазач. Когато се подписвал в книгата, че излиза, случайно забравил дрехата си на стола до бюрото. Пазачът я забелязал, когато Бъргър почти стигнал до колата си, и хукнал след него, като го викал по име.
Бъргър на свой ред се уплашил и побягнал.
— Боже, чантата ми беше пъна с крадени документи! Изкарах си акъла! — Каза го, сякаш пресмяташе две плюс две. Не би могло да има друго решение. — И тогава чух изстрелите. Бързо, един след друг. Пат! Пат!
Пат! Обърнах се и видях Джо на земята. Стискаше палтото ми в ръка. — Бъргър замълча и сведе поглед. — По дяволите, беше свестен човек, искаше само да ми даде скапаното палто!
Шон съчувстваше на Бъргър. За разлика от повечето негови клиенти, той съжаляваше и за нещо друго, освен за това, че са го хванали. Старият пазач е бил свестен човек и Бъргър бе видял кръвта му да се лее по тротоара пред „Медтек“. Съзнаваше, че голяма част от отговорността за случилото се е негова.
След като пазачът паднал, той видял на отсрещната страна на улицата едър негър с пистолет в ръка.
— Еди започна да ми крещи да се качвам в колата. Най-накрая успя да ме натика вътре и подкара като обезумял.
Шон се вгледа в лицето на арестанта и се замисли. Точно тук разказът му би се срутил в съда — този мистериозен негър. Кой е той? Дали изобщо съществува? И защо е застрелял Джо? Може би Бъргър му е наредил така? Все още оставаха много въпросителни, но Скот трябваше сам да открие отговорите. Шон бе свършил своята работа.
— И не знаеш кой е той? — попита Скот.
— Знам само, че час по-късно той се появи у сестрата на Еди. Там се криехме — отговори Бъргър. — Еди излезе навън да говори с него, после се върна, взе папката и излезе пак, за да му я даде.
— Не го ли видя отблизо?
— Видях, че е черен. И едър! Над метър и осемдесет, може би стотина килограма. С дълга сплетена на тънки плитки коса. Като на онези, които свирят реге.
— Да, да — каза Скот, — знам за какво говориш. А колата му? Видя ли каква е?
— Беше червена.
— Голяма, малка, спортна?
— Може би. Да, беше червена спортна кола.
— Успя ли да забележиш номера? Поне част от него?
— Боже! Този тип застреля човек, без да му мигне окото! Изобщо не бях в настроение да мисля за автомобилни номера!
— Добре — кимна Скот.
— Каза, че си бил у сестрата на Еди — намеси се Шон. — Къде живее тя?
Бе достатъчно да надуши началото на дирята. След това Скот щеше да открие леговището на стрелеца.
— Някъде в източната част на Лос Анджелес. Близо до Бойл Хайтс, доколкото си спомням. Онези квартали са направо еднакви. — Бъргър поклати отвратено глава. — Казва се Моралес. Рита или Рене. Нещо такова.
— Добре, Теди — каза Шон. — Постъпи правилно. Мисля, че сега знаем достатъчно, за да ти помогнем.