Третият (или Реквием за един убиец)

Както стоеше зад вратата на стълбищната площадка, стори й се, че вижда в дъното на коридора някакъв лекар. Той май влезе при Мария. Магдалена набързо загаси фаса и тръгна нататък, за да чуе нещо ново, може би този път обнадеждаващо. Когато влезе в бокса, в първия момент се зачуди, че не вижда лекаря до леглото на сестра си. После го видя, надвесен над стола в ъгъла, където бе оставила папката. Той я бе взел в ръце и точно я отваряше. Беше застанал с гръб към нея, но от шума на вратата се стресна, обърна се и изпусна папката. Магдалена очакваше да види доктор Златинов, но това не бе той. А и нямаше как да познае влезлия, тъй като от него почти нищо не се виждаше. Лекарят беше с превръзка, каквато си слагат медицинските работници при грипна епидемия. Тя обхващаше носа и устата му, освен това той носеше тъмни очила, а на главата имаше бяла шапка.

— Извинете, вие кой сте? — успя само да каже Магдалена, застанала на входа към бокса. Лекарят хвърли папката и се насочи към нея с бърза крачка. Тя инстинктивно се отмести от вратата и той излезе. Магдалена почти веднага го последва, но се забави малко, тъй като първо хвърли поглед към сестра си, за да се увери, че е наред. Той толкова стремително бе изхвръкнал, че тя успя да види само края на престилката му как изчезва зад ъгъла. Изтича подир него, но коридорът вече бе празен. Веднага се обади на баща си, който, слава Богу, все още бе в полицията. Капитан Стоев изслуша задъхания й разказ и каза, че веднага ще вземе мерки, а тя да се успокои и да остане на място. След малко дойде и доктор Златинов, явно уведомен за случилото се. Той първо се насочи към Мария, прегледа я, после хвърли преценяващ поглед на апаратите и каза, че нищо не е пипано. Попита я дали самата тя е добре и има ли нужда от нещо, успокои я, че всичко ще бъде наред и като се извини, че има работа, я остави.