С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Какво става?
— Не се чувствам добре. Разбирате ли? — И тя хвърли на учителката онзи поглед, който жените си разменят, за да подскажат, че са в мензис.
— Естествено, скъпа. Върви вкъщи, легни и се затопли.
Ламър наблюдаваше скришом как Дона Ди си тръгва. Когато затваряше вратата, го изгледа многозначително, но той не разбра тайното й послание. Като че ли му казваше да си затваря устата.
До края на часовете треперещите му колене едва го държаха, когато се засили към колата си. Тъй като не знаеше какво да прави и кого да попита, подкара към дома на Нийл.
Къщата беше разположена върху парцел първокачествен недвижим имот. От шосето през гъстата гора се отклоняваше чакълест път. Добре поддържаната поляна около дома беше широка като футболно игрище. Три вековни дъба предпазваха фасадата с преграда от кичести клони. Корените им криволичеха по земята като потоци лава.
Двуетажната тухлена къща беше внушителна, но Майръджейн Грифит често се присмиваше и казваше:
— Старият Руфъс Пачет нямаше капчица вкус. Проектира къщата с осем колони пред верандата, въпреки че шест биха вършили същата работа, и то по-добре. Но искаше да подразни баща ми, като построи по-голяма сграда от нашата. Ненужна показност.
Напоследък си противоречеше като заявяваше:
— Срамота е Иван да оставя тази чудесна къща да се разруши напълно. Нужна й е женска ръка. Отдавна трябваше да се ожени повторно. Тази Ойла при него е повлеканеста слугиня. Мързелива и нахална.
Ламър беше достатъчно разумен да си трае и не пита откъде имаше тя тази информация. Доколкото знаеше, никога не бе стъпвала в дома на семейство Пачет. Беше минавала оттам много пъти, но никога не бе канена вътре.
Бащата на Иван, Руфъс, беше направил състояние от памука. Потта от памукоберачите, изполичарите и памукочистачите се бе смесила с хоросана, скрепващ тухлите. Руфъс беше умен. Докато съвременниците му се занимаваха с брокерите, за да изстискат още едно пени от бала памук на западащия пазар, той бе започнал да отглежда соя. Също като семейството на Майръджейн, повечето памукови плантатори бяха загубили всичко. Продадоха на Руфъс стотици акри земя само с десет цента печалба на долар, за да избегнат данъците за почвата, която не можеха повече да си позволят да обработват.
Руфъс бе алчен за земя и поглъщаше имоти наляво и надясно. Пренебрегна подигравките на равните нему и продължи да сее соя. При първа възможност построи фабрика, за да преработва сам суровината. След смъртта му Иван наследи цялата земя и фабриката, заедно с полагаемата власт. Един ден Нийл щеше да поеме всичко. А после и синът му.
Ламър не завиждаше на приятеля си, а се радваше, че на него не предстоеше подобна отговорност. Беше закърмен с твърдоглавата гордост на семейство Кауън и откровено си мислеше, че тази участ е пагубна и глупава. Какво добро бе направила с рода Кауънови? Останали бяха само един-двама далечни братовчеди и стиснатата, алчна и деспотична Майръджейн. Беше съсипала живота на баща му, който все още му липсваше. Може би, ако се бе родила бедна, всички те щяха да бъдат по-щастливи.
Когато наближи къщата, Ламър забеляза, че не е единственият гост. Колата на Хъч бе паркирана отпред на кръглата алея.
Ойла отвори вратата. Ламър старателно изтри обувките си, преди да влезе в мраморния вестибюл.
— Здрасти, Ойла. Тук ли е Нийл?
— Горе е в спалнята с Хъч.
Изтича по широките стълби и отвори втората врата вляво по коридора. Нийл седеше на пода с гръб, опрян в леглото. Хъч се бе отпуснал в едно кресло. Удивително беше, че Нийл изглежда както винаги. Луничките на Хъч бяха потъмнели през нощта. Или може би кожата му бе необичайно бледа. Драскотината на бузата му силно се открояваше.
— Здрасти — каза Нийл. — Влизай. Искаш ли бира?
— Не, благодаря.
Хъч нищо не каза. Погледнаха се бегло, но заради греховната тайна между тях на Ламър му бе трудно да гледа приятелите си в очите. Очевидно и Хъч се чувстваше така.
Нийл изглеждаше невъзмутим.
— Как мина училището днес, Ламър?
— Нищо особено.
— Не се ли случи нещо важно? — Отпи от бирата.
— Не. — След малко добави: — Господин Патерсън съобщи, че Гари и… и Джейд получават стипендии за колеж. — Погледна Хъч крадешком. Той пребледня още повече.
— Нима? — каза бавно Нийл. — Как така? Браво на тях.
Хъч скочи от креслото и отиде до прозореца. Ставайки, преглътна няколко ругатни. Без да му обръща внимание, Нийл надигна бирата.