Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
— Имаш ли някакви пари, с които да започнем? — запита Рикоувър. Крейвън отговори, че групата му за изработване на дълбоководния спасителен съд може да отдели 10 милиона долара от бюджета си за изследвания и развойна дейност. Смит отбеляза, че програмата „Поларис“ има неизползвани около десет милиона долара.
— Колко ще струва тази подводница? — попита Море. Без да се колебае, Рикоувър отговори:
— Двадесет милиона.
Море започна да описва мъчителния процес за построяване на корабите: определяне на договора, търг, одобрения в Конгреса. Рикоувър го прекъсна:
— Остави всичко това на мен.
След това се обърна към Крейвън и нареди:
— Ти се обади утре на „Електрик Боут“ и им кажи да започват.
Крейвън, Смит и Море размениха изумени погледи. Никой не вярваше, че това ще може да се направи с 20 милиона — бюджетът не след дълго нарасна на 30 милиона. Не виждаха и начин да накарат Конгреса да даде одобрение. След по-малко от седмица Рикоувър се обади на Крейвън и му каза, че президентът ще обяви този следобед, че NR-1 започва да се строи.
При тази вест Море бързо премина от състояние на шок към паника. До този момент NR-1 представляваше само малко повече от една адмиралска мечта. Разбира се, Рикоувър беше разказал със съвсем малко подробности за плана си на Пол X. Ниц, главнокомандващ ВМС, и на Робърт С. Макнамара, министъра на отбраната. Море знаеше, че макар и двамата да бяха дали одобрението си, Конгресът няма да хареса новините за проекта, поднесени така. Незабавно след обявяването от президента на NR-1, бюджетната комисия свика набързо обсъждане.
По заповед на Рикоувър Крейвън разполагаше само с няколко дни, през които да измисли официално оправдание за мисията си, пълен анализ на разходите и ползите, и подробно изследване на нуждата на ВМС от миниподводницата.
— Е, нали знаете, адмирале, че такова проучване не съществува — отговори Крейвън.
— Ще съществува за обсъждането—рязко отговори Рикоувър.
Сега реализирането на NR-1 и може би собствената кариера на Крейвън зависеха от способността му да измисля видения от нищото. Трябваше да докаже, че NR-1 е много важна инвестиция и си струва тридесетте милиона.
Комисията не се хвана, но в края на краищата не й остана друго, освен да се предаде. NR-1 беше узаконена с президентски указ. Никоя друга подводница или кораб не бяха получавали толкова бързо одобрение и едва ли ще има други. По-късно Главната счетоводна служба — следствения отдел на Конгреса — разгледа проекта и направи извода, че програмата е една от най-зле управляваните, която са виждали.
Рикоувър отговори по типичния начин, като изстреля едно писмо до своите критици, чийто текст толкова силно беше впечатлил Крейвън, че той го научи наизуст: „Четох доклада на Главната счетоводна служба и той ми напомня една рецензия за «Любовникът на лейди Чатърли» в списание «Поля и реки». Авторът на статията знаеше толкова малко за истинската цел на книгата, колкото и ГСО знае за проектирането и разработването на подводници.“
Рикоувър се отнасяше по същия начин и с Крейвън. Адмиралът беше вбесен, че трябва да дели Крейвън с преоборудването на „Халибът“, с програмата за дълбоководните спасителни съдове и с другите дълбоководни проекти. Според Рикоувър нито един от тях не беше толкова важен, колкото неговата подводница NR-1.
Адмиралът се разгневяваше още повече от факта, че няма право да знае подробностите по новата мисия на „Халибът“. Малко бяха нещата в подводните сили, за които той не знаеше, но разузнаването представляваше точно една от тези области, в които той нямаше официално „право на присъствие“ и дума. Изкарваше разочарованието си върху Крейвън, който започна да си мисли, че адмиралът чака по цели нощи, преди да позвъни. Чака, докато Крейвън заспи дълбоко или реши да прави любов с жена си. Почти убеден беше, че Рикоувър следи колко време прекарва под водата за изпитания на „Халибът“, защото все се обаждаше в моменти, когато Крейвън не можеше да отговори, и винаги си плащаше скъпо за това, че не е на разположение.
През един петъчен ден Рикоувър изнасял реч в Ню Йорк и изпратил съобщение до „Халибът“, която се намирала около Хавайските острови, с настояването Крейвън да се яви при него в понеделник сутринта.
Крейвън взел самолет, изтърпял няколко мига паника, когато потънали в мъгла по време на престоя в Лос Анджелос, накрая кацнал в Ню Йорк и задъхан се втурнал към хотелския апартамент, в който го чакал адмиралът.
— Каза, че си отишъл да играеш голф — подиграл го той заради прикритието, което си бил измислил за пътуването до Хавайските острови.