Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Когато Клифтън Лоурънс се върна от Европа, бе учуден, че Тоби се е оженил за танцьорка. Някак не се връзваше. Но Тоби отговори на въпроса му просто:
— Какво има за разправяне, Клиф? Срещнах Мили, влюбих се в нея и това е всичко.
Не звучеше много искрено. Още нещо обърка агента. Един ден в кабинета си той каза на Тоби:
— Вече ставаш доста търсен. Уредих ти договор с „Тъндърбърд“ за четири седмици. Две хиляди на седмица.
— А турнето?
— Забрави го. Лас Вегас плаща десет пъти повече и всички ще те видят.
— Отмени Вегас. Искам турнето.
Клифтън го погледна с изненада.
— Но Лас Вегас…
— Искам турнето — в гласа на Тоби нямаше нито нахалство, нито настойчивост, а нещо повече — дълбока, контролирана ярост.
Плашещо беше само това, че я излъчваше лице, станало по-добродушно и по-детско от всякога.
Оттук нататък Тоби беше постоянно на път. Това бе единственият изход от неговия затвор. Играеше в нощни клубове, театри и зали, а когато те свършиха, накара Клифтън да го уреди в колежите. Където и да е, но по-далеч от Мили.
Имаше безброй възможности да спи с пламенни, привлекателни млади жени. Във всеки град бе едно и също. Чакаха в гримьорната преди и след представленията, дебнеха го във фоайето на хотела.
Тоби не легна с никоя. Мислеше за пениса на мъжа, откъснат и изгорен и за думите на Ал Карузо: „Наистина важиш… Няма да ти направя нищо. Ти си ми приятел. Докато бъдеш добър с Мили…“ Отказваше на всички.
— Влюбен съм в жена си — казваше свенливо. И те му вярваха и се възхищаваха. Мълвата се разнесе, точно както желаеше Тоби: Тоби Темпъл не кръшка, той е истински семеен мъж.
Но красивите, привлекателни млади момичета продължаваха да ходят след него и колкото повече им отказваше, толкова повече го желаеха. А Тоби бе дотам зажаднял за жена, че усещаше постоянна физическа болка. Слабините го боляха толкова, че понякога му бе трудно да работи. Започна отново да мастурбира. Всеки път, когато го правеше, мислеше за красавиците, които искаха да легнат е него. Псуваше и се ядосваше на съдбата си.
Постоянно мислеше за секс, тъкмо защото не можеше да го прави. Когато се връщаше в къщи след турне, Мили го очакваше, пламенна и любяща. В мига, в който я виждаше, цялото му желание се изпаряваше. Тя бе врагът и той я ненавиждаше за всичко, което му бе причинила. Насилваше се да ляга с нея, но задоволяваше Ал Карузо. Когато я обладаваше, го правеше с дивашка бруталност, която изтръгваше болезнени стонове от нея. Лъжеше себе си, като мислеше, че тя стене от удоволствие. Ръгаше все по-силно и по-силно, докато не стигаше до яростна експлозия, караща ядовитото му семе да се излива в нея. Той не правеше любов.
Правеше омраза.
През юни 1950, севернокорейците пресякоха 38-ия паралел и нападнаха южнокорейците. Президентът Труман изпрати там американски войници. Без значение какво мислеше светът, за Тоби Корейската война беше най-доброто нещо, случвало се някога.
В началото на декември „Дейли Варайъти“ обяви, че Боб Хоуп се готви да направи коледно турне пред войниците в Сеул. Трийсет секунди след като го прочете, Тоби вече говореше по телефона с Клифтън Лоурънс.
— Трябва да ме вкараш в него, Клиф.
— За какво? Ти си почти на трийсет години. Тези турнета не са никак забавни, момче, повярвай ми. Аз…
— Хич не ми пука, по дяволите дали са забавни или не — извика Тоби в слушалката. — Онези войници са там и рискуват живота си. Най-малкото, което мога да направя, е да ги поразсмея.
Клифтън не познаваше досега тази черта от характера на Тоби. Бе трогнат и доволен.
— О’кей. Щом си толкова запален, ще видя какво мога да направя.
След час позвъни на Тоби.
— Говорих с Боб. Ще се радва да те вземе. Но ако решиш да не…
— Няма начин — каза Тоби и затвори.
Клифтън Лоурънс седя и мисли дълго време за момчето. Беше много горд с него. Той бе чудесно човешко същество, а Клифтън Лоурънс бе радостен, че е негов агент, че е човекът, който му помага да направи кариерата си.
Тоби игра в Тайгу, Пусан и Чонджу. Намери убежище в смеха на войниците. Мили остана назад в мислите му.
Коледа мина. Вместо да се върне, отиде в Гуам. Момчетата там го обичаха. Замина за Токио — забавляваше ранените в болницата. Но накрая дойде време да се прибира у дома.
През април се върна от десетседмично турне в Средния запад. Мили го чакаше на летището. Първите й думи бяха: