Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
А сега, по средата на снимките, Файърстоун бе хлопнал вратата.
Сам отиде да се види с Девлин Кели, шефът на художествения отдел.
— Казвай бързо какво стана — каза Сам.
— Добре. Малкия Курчо нареди…
— Това да го махнеш. Той е господин Файърстоун.
— Извинявай. Господин Файърстоун поиска да му построя декор на замък. По негови скици. Ти си ги одобрил.
— Да, добри бяха. После?
— После му построихме точно каквото Малкия… каквото той искаше, и когато вчера го видя, реши, че повече не му трябва. Половин милион камъка изтекоха в…
— Ще говоря с него — каза Сам.
Бърт Файърстоун бе навън. Играеше баскетбол с хората от екипа на гърба на Сцена 23. Бяха си направили игрище с прясно боядисани линии и два коша.
Сам застана за момент, загледан в играта. Тя костваше на студията две хиляди долара на час.
— Бърт!
Файърстоун се обърна, видя Сам, усмихна се и продължи. Топката попадна в него, той дриблира, скочи и заби кош. След това тръгна към Сам.
— Как върви? — попита все едно, че нищо не се бе случило.
В момента, в който погледна детински ухиленото младежко лице, Сам разбра, че Бърт Файърстоун е психо. Талантлив, гений може би, но доказуем луд. А петте милиона долара на компанията бяха в ръцете му.
— Чух, че има някакъв проблем с новия декор — каза Сам. — Дай да го оправим.
Бърт Файърстоун се усмихна лениво и каза:
— Нищо няма за оправяне, Сам. Просто не става.
Сам избухна:
— Какви ги плещиш, по дяволите! Получи точно каквото искаше, скиците бяха твои. Казвай сега какво му има!
Файърстоун примигна.
— Нищо му няма, защо? Просто си промених решението. Не ми трябва замък. Не е подходяща среда. Разбираш ли? Това е прощалната сцена на Елен и Майк. Бих искал Елен да отиде при Майк на палубата на неговия кораб, точно преди да отплава.
Сам го изгледа.
— Ние нямаме корабен декор, Бърт.
Бърт Файърстоун разпери ръце, усмихна се лениво и каза:
— Хайде, Сам, направи ми един.
— Разбира се, и аз съм скапан — каза Рудолф Хергерсхорн от другата страна на линията, — но ти не можеш да го смениш, Сам. Вече сме много вътре. Нямаме никакви звезди във филма. Бърт Файърстоун е звездата.
— Знаеш ли колко сме над бюджета заради…
— Знам. И както казва Голдуин: „Никога няма да използвам това копеле, докато не ми потрябва.“ На нас той ни трябва, за да завърши филма.
— Това е грешка — възрази Сам. — Не бива да му угаждаме и този път.
— Сам, на теб харесва ли ти това, което е заснел досега?
— Страхотно е — Сам трябваше да бъде искрен.
— Направи му кораба.
Декорът бе готов за десет дни и Бърт Файърстоун продължи да работи, филмът стана абсолютен рекордьор за годината.
Следващият проблем беше Теси Бранд.
Теси бе най-нашумялата певица в шоу бизнеса. Сам направи истински удар, когато я уговори да подпише договор за три филма на „Пан Пасифик Студиоус“. Докато другите студии преговаряха с агентите й, Сам отлетя за Ню Йорк, отиде на едно от представленията й и след това я заведе на вечеря, която продължи до седем на другата сутрин.
Теси Бранд бе едно от най-грозните момичета, които Сам бе виждал някога. И може би най-талантливото от тях. Това беше всепобеждаващият талант. Дъщеря на бруклински шивач, Теси не бе взела и един урок по пеене. Но когато излезе на сцената и започна да извива песента си с глас, от който се тресяха полиците, публиката полудя. Теси започна като резерва в един провален бродуейски мюзикъл, който издържа едва шест седмици. На последното представление титулярката направи грешката да позвъни, че е болна и да остане в къщи. Теси дебютира тази вечер, пееща с цялото си сърце пред малобройната публика. Сред нея се оказа Пол Варик, продуцент. Той покани Теси в следващия си мюзикъл. От общо взето приличен, тя го направи хит. Критиците се скъсаха да сипят хвалебствия за невероятната, грозничка Теси и нейния великолепен глас. Записа първия си сингъл, който за една нощ стана номер едно. Направи албум, който се продаде в два милиона тираж само през първия месец. Беше Кралица Мидас — всичко, до което се докосваше, ставаше златно. Продуценти от Бродуей и звукозаписни компании натрупаха състояние от Теси Бранд и Холивуд искаше да влезе в оборота.