Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Сам телефонира на Бари Хърман.
— Кажи на Теси, че Ралф Дастин напуска филма.
— Ще й бъде приятно да го чуе.
Сам стисна зъби и процеди:
— Тя има ли предвид някой друг за продуцент?
— Всъщност, да — каза безстрастно Хърман. — Теси е открила едно много талантливо младо момиче. Смята, че тя е готова да поеме предизвикателството. Под ръководството на такъв брилянтен като теб…
— Рекламите ги отрежи — каза Сам. — Това ли е последната й дума?
— Страхувам се, че да, Сам. Съжалявам.
Барбара Картър имаше красиво лице и хубава фигура. Сам я намираше съвсем женствена. Гледаше я как сяда на коженото канапе в кабинета му и съблазнително кръстосва дългите си, добре оформени крака. Когато проговори, гласът й звучеше възбуждащо приглушен, но това вероятно се дължеше на факта, че самият той търсеше някакъв знак. Тя го огледа с нежносивите си очи и каза:
— Изглежда съм в ужасно положение, господин Уинтърс. Нямах никакво намерение да измествам когото и да било. А сега — тя вдигна безпомощно ръце — госпожица Бранд казва, че просто нямало да направи филма, ако аз не го продуцирам. Какво бихте ме посъветвали да направя?
За миг Сам се изкуши да й каже. Вместо това обаче попита:
— Имате ли някакъв опит в шоу бизнеса? Освен като дизайнер на костюми?
— Учила съм се. Гледала съм много филми.
Страшно!
— Какво кара госпожица Бранд да смята, че вие можете да продуцирате филм?
Все едно бе докоснал някаква скрита струна. Барбара Картър изведнъж се въодушеви.
— Теси и аз говорихме много за този филм — нямаше вече „госпожица Бранд“, отбеляза Сам. — Чувствам, че има много сгрешени неща в сценария и когато казах на Теси, тя се съгласи с мен.
— Смятате ли, че знаете повече за сценариите от един носител на Оскар, който има половин дузина успешни филми и Бродуейски постановки зад гърба си?
— О, не, господин Уинтърс. Просто смятам, че знам повече за жените. — Сивите очи вече гледаха по-строго, а тонът бе станал по-твърд. — Не мислите ли, че е смешно мъже да пишат женските роли? Само ние наистина знаем какво чувстваме. Това не ви ли се струва разумно?
Сам се умори от играта. Знаеше, че ще я наеме, ненавиждаше себе си за това, но управляваше студия и работата му беше да прави така, че филмите да стават. Ако Теси Бранд желаеше катеричката й да продуцира филма, той щеше да поръчва лешници, филм на Теси Бранд с лекота носеше двайсет-трийсет милиона долара печалба. Освен това Барбара Картър не можеше да навреди сериозно. Не и сега. Снимките започваха толкова скоро, че не можеха да се правят големи промени.
— Убедихте ме — каза Сам с ирония. — Получавате работата. Поздравления.
На следващата сутрин „Холивуд Рипортър“ и Варайъти обявиха на първа страница, че Барбара Картър е продуцент на новия филм на Теси Бранд. Докато изхвърляше вестниците в кошчето, вниманието на Сам бе привлечено от малка бележка в дъното на страницата: „ТОБИ ТЕМПЪЛ ПОДПИСВА ЗА ЗАЛАТА в ХОТЕЛ «ТАХУ»“.
Тоби Темпъл. Сам си спомни за амбициозния млад комик в униформа и се усмихна. Мислено отбеляза да отиде да го види как играе, ако се появи в града.
Чудеше се защо Тоби Темпъл не се е обадил досега.
13
По странен начин именно Мили допринесе за издигането на Тоби Темпъл като звезда. Преди брака той бе само един от дузината изгряващи комици. Сега се прибави още нещо; омраза. Тоби бе принуден да се ожени за момиче, което ненавиждаше, и това изпълни живота му с такава ярост, че можеше да я убие с голи ръце.
Въпреки че Тоби не го осъзнаваше, Мили бе чудесна, предана съпруга. Тя го обожаваше и правеше всичко, за да му достави удоволствие. Сама украси къщата в Бенедикт Кениън и го направи прекрасно. Но колкото повече се опитваше да го зарадва, толкова повече той я намразваше. Винаги се държеше с пресилена учтивост, внимаваше да не направи или каже нещо, което да я разстрои дотолкова, че да се обади на Ал Карузо. До края на живота си не можеше да забрави автомобилната щанга, строшила ръката му и погледа на Ал Карузо, когато каза: „Ако някога нараниш Мили…“
Тъй като не можеше да избие гнева си върху Мили, той го обърна към публиката. Всеки, дръзнал да тропне по чинията, да тръгне към тоалетната или да говори, докато Тоби играеше, ставаше обект на унищожителна тирада. Тоби го правеше с широко отворени очи, с такава чаровна невинност, че публиката го обожаваше. Когато накълцваше поредната си нищо неподозираща жертва, те се смееха до сълзи. Комбинацията от невинното, непокварено лице и мръсния, забавен език го правеха неустоим. Можеше да говори най-невъобразими неща и да минава метър. Тоби Темпъл се превърна в мярка за остър език. Жертвите му изобщо не подозираха, че той мисли нещата, които казва. Появил се някога само като обещаващ млад комедиант, той вече бе новината в света на шоуто.