Непознат в огледалото

— Каза да се махат от неговия остров.

— Боже мой!

— Виждаш ли го за какъв се мисли? Хелър е толкова побеснял, че иска да свали шоуто.

— Отивай при Хелър да се извиниш. Веднага. Кажи му, че Тони Флечър изживява нервна криза. Изпрати на госпожата цветя, покани ги на вечеря и така нататък. Аз ще говоря с Флечър.

Разговорът продължи трийсет минути. Започна с думите на Сам: „Слушай какво, педераст глупав…“ и завърши с „И аз те обичам, скъпи. Ще долетя да те видя веднага щом се поосвободя. И за Бога, Тони, не лягай с госпожа Хелър!“

Следващият проблем беше режисьорът Бърт Файърстоун — генийчето, което побърка „Пан Пасифик Студиоус“. Неговият филм „Утрото винаги настъпва“16 се снимаше вече сто и десети ден и бе — надхвърлил бюджета с един милион долара. Сега Бърт Файърстоун бе прекъснал продукцията, което означаваше, че освен звездите, още сто и петдесет гърла седяха на задниците си, без да правят нищо. Бърт Файърстоун. Трийсетгодишното дете-чудо, което започна с поголовно награждавани телевизионни предавания в Чикаго и стигна до режисиране на филми в Холивуд. Първите три кинопродукции на Файърстоун постигнаха умерен успех, но четвъртият бе касов удар. Това му донесе слава на „златен пръст“ и го превърна в „гореща придобивка“. Сам си припомни първата им среща. Файърстоун изглеждаше голобрад петнайсетгодишен хлапак. Беше блед, свит мъж с тъмни рогови очила, прикриващи малки късогледи розови очички. Тогава изпита съжаление към момчето. То не познаваше никого в Холивуд и някой трябваше да го води по вечери и да му урежда покани за партита. Сам отдели доста време за това. Когато обсъждаха за първи път „Утрото винаги настъпва“, Файърстоун, се отнасяше с голямо уважение към Сам. Изпитваше пламенно желание да се учи. Държеше на всяка дума, казана от Уинтърс. Не можеше да бъде по-сговорчив. Каза, че ако получи договор за филма, ще се опира изцяло на опита на господин Сам Уинтърс.

Но това бе преди да подпишат договора. След това пред него Адолф Хитлер изглеждаше като Алберт Швайцер. Малкото розовобузо момченце за една нощ се превърна в убиец. Прекъсна всякакви връзки. Напълно отхвърли предложенията на Сам, поиска цялостна преработка на чудесния сценарий, лично одобрен от Сам, а накрая промени всички места на снимките, които също бяха предварително договорени. Сам искаше да го изхвърли, но от Ню Йорк му казаха да си трае. Рудолф Хергерсхорн, президентът на компанията бе хипнотизиран от огромните печалби на последния филм на Файърстоун. Така, че Сам бе заставен да седи кротко и нищо да не прави. Нахалството на Файърстоун сякаш растеше с всеки изминат ден. Седеше кротко на съвещанията, докато най-опитните шефове на отдели говореха, а накрая ставаше и правеше всички на пух и прах. Сам го слушаше със стиснати зъби. За нула време си спечели прякора „Императора“, а когато не го наричаха така, сътрудниците му обикновено казваха „Малкия Курчо от Чикаго“. Някой веднъж се изказа: „Той е хермафродит. Вероятно може да се ебе сам и да роди двуглаво чудовище.“