Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
За миг ръката му излезе извън полезрението, той вдигна поглед към камерата, очите му сякаш пронизаха Сайлънс. Личеше му, че е отчаян, но имаше и друго. Може би остатъци от достойнство.
— Силовият екран вече е включен. Каквото и да се е промъкнало тук, сега е затворено в базата. Не мога да си позволя риска то да се изтръгне на свобода. Империята трябва да научи за тази нова заплаха. От този момент екранът може да бъде изключен само отвътре, с моя личен код. Осъзнавам дълга си и ще го изпълня. — Извади разрушител от кобура на хълбока си и непохватно провери енергийния запас. — От години не ми се е налагало да използвам това проклето нещо — тихо изръмжа Старблъд и грижливо насочи оръжието точно към сърцето си. Вдигна очи за последен път. — Който и да получи това съобщение, нека отмъсти за нас. Аз съм Джеймс Старблъд, Командир на Тринадесета база.
Пред погледа на Сайлънс отново се появи околността. Съжали, че не се е отнасял към този мъж с по-голяма симпатия.
— Това е всичко, Капитане — тихо добави Один.
— Сто двадесет и седем души — каза Диана. — Всички са мъртви.
— Едва ли си очаквала друго — обади се Фрост.
Есперката вдигна рамене и се извърна. Настъпи мълчание, докато щурмоваците видят записа.
— Ей на това му викам интересно — жизнерадостно заяви Стасяк. — Насреща ни е някаква твар, дето може да затрие цялата база, а ние си имаме няколко маломощни оръжийца и един еспер-престъпник. Защо не вземем да се гръмнем още сега, та да си спестим по-лошото?
— Прав е — промърмори Рипър.
— Затваряйте си устите — невъзмутимо заповяда Фрост и двамата щурмоваци веднага млъкнаха. — Няма за какво да се тревожите. Нали съм с вас. — Тя се завъртя към Сайлънс. — Вие командвате, Капитане. Какво ще правим?
— Влизаме — нареди Сайлънс. — Ще правим каквото е необходимо.
Той тръгна към входа, Фрост и Гарвана не изоставаха от него. Есперката побърза да ги настигне. Щурмоваците се спогледаха многозначително и с нежелание се повлякоха последни. Базата изглеждаше тиха и пуста. Никъде нито светлинка. Между плочите на входа зееше тесен отвор. Сайлънс спря за внимателен оглед на стоманените врати. По метала се бе натрупал дебел слой скреж, плочите висяха някак отпуснато в улеите си. Гарвана се пресегна и бутна едната. Тя едва помръдна, нямаше никакво захранване. Той я дръпна настрани докрай, двамата със Сайлънс влязоха първи в мрака на фоайето.
Студът на Ансилай се бе вмъкнал в базата и неподвижният въздух щипеше лицата им. Не светеше нито една лампа и докъдето проникваше погледът, нямаше хора. Гарвана и Фрост бързо застанаха от двете страни на Капитана, очите им шареха из сенките в търсене на засада. Всичко тънеше в безмълвие, чуваха само собственото си дишане. Фрост душеше въздуха с подозрение, оръжието сякаш беше продължение на ръката й. Гарвана се облягаше на силовото си копие, явно доволен, че Сайлънс пое ръководството. Есперката се шмугна през входа, следвана от щурмоваците. Капитанът махна на двамата да минат отстрани, те изпълниха маневрата незабавно и с професионална ловкост. Есперката огледа празното фоайе и притисна ръце към тялото си, може би заради студа.
Контролното бюро беше празно, мониторите от системите на Сигурността — изключени. Разхвърляните по бюрото документи бяха покрити тънък слой скреж. Сайлънс посочи на щурмоваците да проверят бюрото и те тръгнаха напред с готови за стрелба оръжия. Изследователката Фрост бавно въртеше глава, стремеше се да схване какво е станало. Нямаше следи от паника или сблъсък. Наглед всичко си беше на мястото. Стасяк огледа документите по бюрото, без да ги докосва. Всички се отнасяха до най-обикновени всекидневни процедури и това му се стори малко тъжно. Работилите тук хора не са били предупредени, не са имали шанс да се подготвят за нападението. Може и да са мислили, че това е ден като всеки друг, докато бедата ги е връхлетяла и лампите започнали да гаснат. Обърна се към Рипър, който безуспешно се опитваше да включи мониторите. Той се изправи с въздишка и поклати глава към Сайлънс.
— Нищичко, Капитане. Някъде още има захранване, но не стига до контролното бюро. Отклоняват го другаде, но не ме питайте накъде.
— Няма за какво да се захванем — отбеляза Стасяк. — Все едно… станали и си отишли. Смахнато.
— Размърдайте се наоколо, вижте дали ще можете да включите осветлението или аварийните лампи — заповяда Сайлънс. — Без светлина няма как да напреднем. Изследовател, вие опитайте с комуникационната мрежа. След като вече сме в базата, може би ще се свържете с някого.