Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Освен тези успоредици биха могли да бъдат посочени и други. Телец прилича на името Телерих от преводните хроники през Средновековието, каквато е хрониката на Симеон Логотет и Метафраст. Телериг е владетелско име, съществуващо в надписите от Първото българско царство, при това в печат с християнски възглас, аналогичен по произход и идея с печата на Тервел. Наистина, Телериг е считан за друг владетел от историографията и тук това не се оспорва. По-важното е, че княз Телец среща успоредица с това име.
Освен в езическите надписи на гръцки език от България, датирани през VIII–IX в., името Телисиас, както го изписва патриарх Никифор, съвсем изненадващо се среща в Боспорските надписи от Северното Черноморие, там където се намират античните успоредици и на имената на други владетели. Боспорските надписите се датират от II–III в. сл.Хр., т.е. годините, когато Авитохол е дошъл на власт според Именника. В Боспорските надписи са представени две форми на името Телец — Телесиас и Телесиуос. Окончанието на второто име прилича на окончанието на реките Ереуса и Затиуса от Българския апокрифен летопис и на град (река) Офиуса от античните справочници по география.
Умор е след Телец в Именника. Единствените преки връзки, които могат да бъдат направени това са успоредиците с името Омуртаг, известно от надписите по колони, печати и в част от византийските хроники. Омуртаг е владетелят, оставил най-много надписи и провел деятелна строителна и държавна идеологическа нехристиянска дейност. Отново, както това става и в други случаи за дошлите след преврата владетели, срещаме сходство на Умар с имената на царете от „Боспорските надписи“, където се чете името Омарос.
Умор е последният български княз, с който завършва списъкът на владетелите. Общият и съвсем кратък разбор на произхода и съвпаденията при първите (лични?) имена показва следното:
1. Имената на българските князе низхождат към старата степна традиция, отнасяща се вероятно до Боспорското царство от първите години след Христа. Аналозите на владетелските имена в запазените надписи от Боспора свидетелстват в тази посока. Съпоставени във врмето на създаването им и съпоставени с големите числа на управление, посочени в Именника, Боспорските надписи могат да обяснат донякъде далечното минало на българите или да разяснят политическите отношения между Плисковските владетели и империята на степите, несъмнено съществуваща преди и след смъртта на Атила.
2. Второто име в списъка на Попов е тъждествено на Атиловия син Ирник, наследил властта над подчинените народи на хуните. За това свидетелства и остригването на главата в кръг — обичай, присъщ на царските скити и на благородническото съсловие при хуните.
3. Именника притежава успоредици с политическата история на русите, чехите, поляците и останалите славянски народи. Славянската връзка е обусловена от възможния прочит на някои имена и от рубриката за Гостун (Гостомысл). Успоредиците на това владетелско име са толкова много и толкова разнообразни, че не поставят под съмнение значимостта на името като славянско понятие. Обвързването със славяните след властта на Гостун и до управлението на Кормисош е характерна черта на целия Именник, проличаваща в езиковите успоредици на имената и данните от писмените свидетелства — български и чужди.
4. Именникът среща най-големи успоредици, съпоставки и исторически податки от сведенията в старобългарската самостойна и преводна книжнина, както и в данните от славянските ръкописи. Много от имената се срещат отбелязани в непреведени през Средновековието византийски хроники, както и върху каменни надписи от езическия период на българската дунавска държава. Лични благороднически имена от по-късни епохи, както и названия на местности и селища потвърждават връзката между действетелността, създала документа и българското историческо предание през вековете.
5. Античните извори за Черноморието и Каваказ, както и по-общите данни на Херодот за скитите благоприятстват прочита на имената от княжеския списък.
6. Традицията в славянските ръкописи имената на владетелите или благородниците да бъдат поставяни в писмен текст заедно с имената на градовете, от които произлизат или които управляват, е запазена и в Именника. Проблемът е единствено в разпознаването на словосъчетанията, съдържащи в себе си сведения на градовете — загадъчните и изобщо неразгледаните от славянска езикова гледна точка словосъчетания в края на всяка рубрика.