Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Продължи пътя си, като реши по-внимателно да наблюдава морето. С далекоглед от кораба, независимо от разстоянието, спокойно можеха да видят Клотц и ездача му. А Хиеро съвсем не искаше да свърши живота си, прикован към греблата на галерите на езичниците, както бе чел в разни древни книги. Освен това и Нечестивият имаше кораби, които подобно на призраци се появяваха в най-непосещаваните части на огромното море.
Изтече доста много време и те нищо не забелязаха. Намираха се почти до поредния нос, на който се издигаше тъмна скала, навлизаща на известно разстояние вътре във водата. Хиеро избираше най-безопасния път на заобикаляне — затова трябваше да минат по морето, което на това място изглеждаше дълбоко. В този миг ушите му се изпълниха с яростен вопъл — чудовищен птичи вик. Вопълът прозвуча отново и Хиеро видя източника му.
Пред тях, около върха на остра скала плавно се въртеше кафява птица, на която крилата приличаха на разперени платна и достигаха десетина метра дължина. Тя се спусна надолу и от отворения дълъг и извит клюн се разнесе вика, който така бе поразил Хиеро. От върха на скалата отвърнаха с подобен вик и свещеникът разбра, че огромната птица не е сама.
После, примесвайки се с резките крясъци на птиците, се раздаде ясен, продължителен и гръмоподобен барабанен бой. Когато престана, Хиеро чу множество пронизителни човешки гласове. Настана дива какафония. Отново се разгърмя барабанът и за миг заглуши другите шумове. Свещеникът трепна — това бе слушал днес сутринта!
А през това време Клотц заобикаляше скалата, воден от стопанинът си. Водата стигаше до гърдите му. Мечокът плаваше до него. Не простото любопитство накара Хиеро да върви напред. Той помисли, че гнездото на огромната птица се намира в подножието на скалата. Видът на огънатия клюн впечатляваше и той нямаше никакво желание да влезе в схватка с ято подобни същества.
Движеха се почти притиснати до гранитната скала. Стигнаха до края й и Хиеро внимателно надникна зад него, като се опита да открие причината за странния шум. Мечокът се премести в опашката на малкия отряд и предостави на спътниците си първи да срещнат всяка възможна опасност.
Отначало Хиеро забеляза един стълб и едно момиче, после — гигантските птици и накрая зрителите. Не обърна внимание веднага на шамана или магьосника, около който се навърташе цяла тълпа помощници.
Малкият овален плаж се спускаше плавно към водата. Част от него бе заградена с висока наклонена стена от камъни и пръст, която не позволяваше да се види, какво има зад нея. Скалата, която пътешествениците бяха заобиколили, и стръмният хълм, издигащ се на няколкостотин метра разстояние, образуваха двете други страни на тази арена. От четвъртата страна се плискаха вълните и лениво облизваха белия пясък. Навсякъде беше извънредно чисто и единствено високото дърво в средата рязко контрастираше с равната повърхност на брега.
Към стълба с дълъг кожен ремък бе завързана почти гола тъмнокожа девойка. Парчето план около талията и представляваше единствената й дреха. Пищни черни коси като шапка заобикаляха лицето й. Единият край на ремъка бе завързан за стълба, другият здраво обхващаше китките й. Тя можеше да бяга, скача, извърта, пада и става, но само в рамките от петнадесет метра от стълба. Тя това и правеше. От резките движения и безнадеждната борба с надвисналата гибел тялото и беше покрито с пот и блестеше като лакирано дърво. Осем, приличащи на чайки, но кафяви на цвят, огромни птици с извити клюнове се въртяха над момичето и едва не я докосваха с крилата си. Подобно на чайките и те имаха плавателна ципа на краката си и клюновете бяха единственото им оръжие, но и то стигаше в случая. Независимо от отчаяните усилия на девойката беше ясно, че дълго няма да издържи. Свещеникът видя, как тя загреба шепа пясък с вързаните си ръце и го запрати в очите на налетелия хищник, който се стрелна встрани с яростен вик. Но кървавата рана на гърба говореше, че не всяка атака е била отбивана така успешно.
Когато птицата излетя встрани, хората насмешливо и пронизително завиха. Те седяха наредени на насипи, които отгоре бяха защитени с навеси от върбови клонки. Очевидно те бяха създали това архитектурно съоръжение. Навесите ги предпазваха не толкова от слънцето, колкото от клюновете на птиците, които биха могли да си изберат жертви от числото на любителите на силни усещания.