Черният еднорог

Котаракът лениво врътна опашка.

— Зависи.

— Зависи от какво?

— О, от теб. От чувството ти за… самоуважение.

Бен изгледа безмълвно котарака. Този разговор ставаше все по-объркан, за да го продължи. Бяха го нападнали в собствения му дом и изхвърлили като непознат. Бяха го лишили от самоличност. Загуби приятелите си, изложен бе на студ и глад. И усещаше, че чувството му за самоуважение клони някъде към нулата. Котаракът леко се размърда.

— Трябва да реша дали да те придружа за известно време — заяви създанието.

Бен леко се усмихна.

— Да ме придружиш ли?

— Да. Това явно ти е необходимо. Ти не се виждаш, какъвто си в действителност. А и никой от останалите очевидно не те вижда такъв, освен мен. Това ми е интересно. Може да реша да остана с тебе, за да видя как ще се развият нещата.

Бен не можеше да повярва на ушите си.

— Виж какво ще ти кажа. Ти си различен от мен — независимо дали си котарак, човек или вълшебно същество. Но трябва хубавичко да помислиш, преди да решиш да ме съпътстваш. Възможно е да си навлечеш повече неприятности, отколкото можеш да понесеш.

— О, много се съмнявам — отвърна котаракът. — Рядко ми се случва да се сблъскам с чак такова затруднение напоследък.

— Така ли? — Бен започваше да губи търпение. Този котарак бе направо непоносим! Надвеси се над самонадеяното създание. — Е, ще ти дам един пример, колкото да имаш представа, господин Котарак. Какво ще кажеш, ако узнаеш, че има един магьосник Мийкс, който ми отне моята самоличност, моя трон и живота ми и ме обрече на изгнание в страната, на която бях владетел? Какво, ако ти кажа, че съм решен да си върна всичко обратно, но за целта трябва да намеря една силфида, която пък от своя страна търси един черен еднорог? И какво, ако ти кажа, че е напълно възможно аз и всеки, имал безразсъдството да ми помогне, да бъдем изложени на най-ужасна съдба, ако ни открият?

Котаракът нищо не каза. Изглежда, размишляваше. Бен се облегна назад, едновременно доволен и отвратен от себе си. Вярно, можеше да се поздрави, задето разкри картите си, за да бъде котаракът наясно. Ала така пропускаше единствения си шанс някой да му помогне. „Е, няма как човек да има и едното, и другото“ — утешаваше се той. Ала котаракът изглеждаше невъзмутим.

— Котараците трудно се обезкуражават, щом са решили нещо веднъж. Те са доста независими в нормите си на поведение и лесно не могат да бъдат подведени и уплашени. Не разбирам защо се опитвате да подхождате така към мен, Ваше Величество.

Бен въздъхна.

— Извинявай. Помислих си, че трябва да знаеш как стоят нещата.

Котаракът се вдигна на крака и изтегна Гръб.

— Много добре ми е известно как стоят нещата. Теб са те измамили. Но за да се преодолее една измама, тя трябва само да се осъзнае. Това е общото между теб и черния еднорог, както ми се струва.

Бен отново остана озадачен. Намръщи се.

— И за черния еднорог ли знаеш? Дали наистина съществува такова създание?

Котаракът изглеждаше възмутен.