Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Капитанът на друидската стража постоя замислено още минута, после влезе през вратата на кулата в крепостта. Той извършваше тези обиколки всяка вечер, пренебрегвайки съня. Беше силен мъж, който никога не нарушаваше привичките си в работата. Смяташе, че най-опасните мигове са точно преди полунощ и часовете преди зазоряване. Тогава умората и сънят притъпяват сетивата и те правят небрежен. Ако ги заплашваше атака, тя щеше да дойде точно тогава. Защото той вярваше, че Бремен не би ги предупредил без причина. А и тъй като беше предпазлив по природа, беше решил да бъде особено внимателен следващите няколко седмици. Вече бе увеличил броя на стражите на всеки пост и бе започнал трудния процес по укрепване на портите. Колебаеше се дали да изпрати нощни патрули в околните гори, като допълнителна мярка, но се опасяваше, че те ще са твърде уязвими извън защитата на крепостните стени. Стражата му бе многобройна, но все пак не беше армия. Можеше да осигури защита отвътре, но не би могла да води битка навън.
Сирид Лок слезе по стълбите на кулата към предния двор и го прекоси. Половин дузина стражи бяха разположени при входа и отговаряха за портите, подвижната решетка и за наблюдателниците, които гледаха към главния път към крепостта. При появата му те веднага се изпънаха. Той поговори с началника на смяната, убеди се, че всичко е наред, и продължи нататък. Прекоси отново открития двор и чу как нова гръмотевица разкъсва дълбоката тишина. Погледна на юг, за да види отблясъка на светкавицата, но осъзна, че тя вече сигурно вече е изчезнала. Не беше лесно да понася напрежението на отговорността си, особено тази вечер. Понякога си мислеше, че твърде дълго се е застоял в Паранор. Вършеше работата си добре. Беше горд с хората си: всички, които понастоящем се числяха към стражата, бяха избрани и обучени от него. Бяха стабилна група, на която можеше да се разчита. Но той вече не беше първа младост, а възрастта замъгляваше сетивата и предразполагаше към самодоволство. Не можеше да си позволи това. Поробването на Северната земя и слуховете за Господаря на Магията правеха времената доста опасни. Сирид усещаше промяната във въздуха. Нещо зло се приближаваше към Четирите земи и най-вероятно щеше да помете друидите в своя устрем. Нещо зло идваше и Сирид Лок се тревожеше, че няма да успее да разпознае лицето му, преди да е станало твърде късно.
Той мина през една врата в дъното на двора и тръгна надолу по коридор, който водеше към северната стена и към портата там. Крепостта имаше четири порти, по една за всеки подстъп към нея. Имаше и още няколко вратички, но те бяха изградени от камък и споени със стомана. Повечето от тях бяха много хитро замаскирани. Можеше да ги откриеш само ако се вгледаш много внимателно, но за да го направиш, трябваше да застанеш пред самата стена, където имаше достатъчно светлина, а тогава стражите на бойниците щяха да те видят. Въпреки това, Сирид поставяше по един човек на всяка врата в часовете между залез и изгрев, за всеки случай. Той подмина две от тези вратички по пътя си към западната порта, които бяха на петдесет метра една от друга по един лъкатушещ коридор. Стражите на всяка от вратите го поздравиха отривисто. Нащрек и готов! — гласеше поздравът им. Сирид отвърна и на двамата с одобрително кимване и отмина.
Но щом се изгуби от погледа им, се намръщи, обезпокоен от разпределението. Мъжът на първата врата беше трол от Кершалт, ветеран, но на втората беше млад елф, новак. Не обичаше да поставя новаци сами на стража. Отбеляза си наум да поправи това преди следващия караул.
Беше се залисал в тази мисъл, докато изкачваше задното стълбище, което се спускаше от спалните помещения на друидите, и затова не забеляза потайното движение на тримата мъже, скрити там.
Те се притиснаха плътно към каменната стена, когато капитанът на друидската стража мина покрай тях, без да ги забележи. Останаха така притихнали, докато той отмине, после се отделиха от стената и продължиха надолу. И тримата бяха друиди, всеки с повече от десет години стаж в Съвета, всеки, хранещ фанатичното убеждение, че е предопределен за велики дела. Защото бяха живели по друидския ред и се дразнеха от неговите правила, намираха ги за глупави, безцелни и незадоволителни. Силата бе нужна само ако имаш цел в живота. Човешките постижения за тях нямаха смисъл, ако не водеха до лична облага. Какъв смисъл имаха проучванията, ако не можеха да се приложат на практика? Какъв смисъл имаше да се ровиш във всички тези тайни на науката и магията, ако никога не можеш да ги изпробваш? Това се питаха тези тримата, в началото всеки сам себе си, а после един друг, щом разбраха, че споделят общи възгледи. Те, разбира се, не бяха единствените недоволни. И други мислеха като тях, но никой така ревностно, докато те бяха готови да се поддадат на покварата.