Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Тук луната беше по-близко.
На Света на Диска лунната орбита се определя от релефа. Това значи, че луната е доста високо, като минава над високия Овнерог. Тук, близо до Ръба, тя беше по-голяма. И по-оранжева.
— Като тиква — отбеляза Леля Ог.
— Мислех, че се бяхме разбрали да не споменаваме тикви — потръпна Маграт.
— Да, ама нищичко не сме хапвали за вечеря — отвърна Леля.
А имаше и още нещо. Освен в разгара на лятото вещиците не бяха свикнали с топли нощи. Някак не изглеждаше редно да се носят на фона на голяма оранжева луна насред тъмни шубраци, които проскърцваха, жужаха и гъмжаха от насекоми.
— Вече сигурно сме доста далече от реката — каза Маграт. — Може ли да се приземим, Бабо? Никой не би могъл да ни проследи!
Баба Вихронрав погледна надолу. Реката в тази местност се извиваше в големи блестящи меандри, което й отнемаше двадесет мили, за да покрие пет. Земята посред люлеещата се вода представляваше плетеница от хълмове и гори.
Някоя от далечните светлинки може би беше самата Генуа.
— Цяла нощ върху метлата си е като трън… в странника — оплака се Леля.
— О, добре.
— Ей там има някакъв град — посочи Маграт. — И замък.
— О, не пак…
— Това е приятен малък замък. Не може ли просто да се отбием? До гуша ми дойде от странноприемници.
Баба погледна надолу. Тя имаше много добро нощно зрение.
— Сигурна ли си, че е замък? — усъмни се тя.
— Виждам му кулите и прочее — отвърна Маграт. — Разбира се, че е замък.
— Хъм. Аз виждам и друго освен кули — измърмори Баба. — Мисля, че трябва да го посетим, Гита.
В спящия замък не се чуваше никакъв звук, освен в края на лятото, когато узрелите плодове падаха от къпинака и меко се разпукваха на земята. Понякога птиците се опитваха да свият гнездо в бодливите гъсталаци, които сега от горе до долу изпълваха тронната зала, но така и не успяваха, преди сънят да повали и тях. Освен това човек трябваше да има наистина много остър слух, за да чуе растежа на филизите и разпукването на пъпките.
Така беше от десет години. Нищо не шукваше в…
— Ей там, отваряйте!
— Бона изпаднаали сеньорини дирят кльопачка!
… нито звук…
— А така, дай едно рамо, Маграт. Добре. Сега…
Издрънча счупено стъкло.
— Счупи им прозореца!
… нито звук…
— Трябва да им предложиш да го платиш, да знаеш.
Вратата на замъка бавно се открехна. Леля Ог надникна иззад нея, изскубвайки тръни и бодилчета от косата си.
— Тука вътре е адски отвратно — съобщи тя. — Навсякъде има заспали хора с паяжини по тях. Беше права, Есме. Тука се е вихрила магия.
Вещиците си пробиха път през обраслия замък. Прах и листа покриваха килимите. Млади платани въодушевено се опитваха да превземат двора. По всички стени висяха гирлянди от пълзящи растения.
Баба Вихронрав изправи на крака един спящ страж. От дрехите му се посипа прах.
— Събуди се — настоя тя.
— Фзхтфт — изфъфли стражът и се катурна обратно.
— Навсякъде е същото — заяви Маграт, пробивайки си път през гъсталака от орлова папрат, покарала от кухненските помещения.
— Там готвачите до един хъркат и купите са пълни само с плесен! В килера има дори една заспала мишка!
— Хъм — отбеляза Баба. — На дъното на всичко това стои вретено, помнете ми думата.
— Дело на Черната Алис ли? — усъмни се Леля Ог.
— Нещо такова — отвърна Баба, а после тихо добави: — Или на някоя като нея.
— Явно тук е замесена вещица, която знае как действат историите — заключи Леля. — Била е веща в занаята, колкото три вещици накуп.
Дори Маграт беше слушала за Черната Алис — призната за най-великата вещица на всички времена, не точно лоша, но с толкова голяма мощ, че почти нямаше разлика. Когато ставаше дума за омагьосване на дворци в едновековен сън или за принцеси, предящи Залто22, Черната Алис беше ненадмината.
— Веднъж я срещнах — заразказва Леля, докато изкачваха главното стълбище на замъка, покрито с много извехтял килим. — Един път като малка старата Делирия Скибли ме заведе да я видя. Разбира се, тя беше станала доста… ексцентрична по онова време. Захарни къщички, таквиз ми ти неща.
Леля говореше с тъга, както някой би говорил за възрастен роднина, започнал да носи бельото върху дрехите си.
— Това сигурно е било, преди онези двете хлапета да я затворят в собствената й фурна — уточни Маграт, отскубвайки ръкава си от едни трънаци.
22
Черната Алис също имаше пропуски в образованието. Трябваше да й платят доста голяма сума, за да си тръгне, без да прави сцени.